Марин Кадиев

Пише се и се говори, че у нас няма литературна творба за Прехода, тоест, за последните 20 години демокрация. Вече не е така - има, и то значимо художествено произведение, озаглавено “Изгубени под звездите” с автор Павлина Павлова. Този роман е изграден върху събитията, станали през последния четвърт век у нас, но има и препратки към цялото тоталитарно минало, което е първопричината за всичко, станало по-късно. Авторката е свидетел на това време и затова е добросъвестен и безпристрастен тълковател на всички социални процеси и явления, като се почне от възродителния процес и промяната на 10-ти ноември 1989 г. и се премине през всичките девет правителства до днес. Изобразеното не е имагинерно, извън хората, а като пряко отражение на тяхната душевност, вниква в тяхната интимна вътрешна същност. Как се зараждат престъпността, корупцията, наркоманията, мутрите, олигархията и беззаконието - всичко е нарисувано чрез конкретни персонажи, чрез живи човешки характери. П. Павлова поглежда в психическата същност на събитията, в тяхната последователност и взаимосвързаност, тя има дарбата да се вживява в съдбите на своите герои и ги е “видяла” когато са щастливи и нещастни, в техните светлини и сенки. Тя притежава динамично възприемане на духовното и материалното от българския свят, едно изострено чувство за съвременност и умело навлиза в духовните пластове на човешкото време, в социалната същност на човешкото общество. В този роман пулсира обществената тревога, неспокойният ритъм на нашата съвест, нравствената отговорност на политиците. Героите преминават през драматичния делник на Прехода, преоткриват се и се преодоляват, пречистват се и се извисяват, но мнозина, обсебени от егоцентризма си, стигат до социалното дъно, до нравствено падение и дори до физическа гибел. В романа няма евтина и сантиментална сензационност, а обективната достоверност на самия живот. Всеки от героите има своя житейска логика и същевременно е въплъщение на определен авторов замисъл. Авторката познава пълноценно жизнения материал, затова борави спокойно и уверено с фактологията и човешките категории - тя е исторически достоверна и художествено правдива, свободно сюжетира и разгръща динамично цялото повествование, изгражда ярки и завладяващи образи на наши съвременници. Всичко, описано в романа, е самият ни живот - толкова пластично е изображението като картина на днешния ден и като точна и вярна психодрама на душите ни. Като историческо мислене П. Павлова фокусира вниманието към значимото и актуалното от този Преход, търси и защитава значимите стойности от миналото и с обективен поглед посочва нелицеприятните истини, като така ангажира и раздвижва нашето инертно съзнание.
Цялото повествование е съсредоточено към образа на Сияна: тя е центърът, от който излизат всички сюжетни линии, тя носи идейно-тематичната насоченост на романа, тя е моделът, който концентрира основното внушение. Тя - една наша съвременничка, която въплъщава нашите горести и стремления, нашите мечти и илюзии, която откриваме в себе си. Без да изпадам в ненужен преразказ, ще акцентирам основното в нейното битие. Сияна е щастливо омъжена за Филип, ражда две здрави деца - Крум и Мария, но при катастрофа Филип умира и Сияна продължава напред сама. Идва Промяната, тя среща нова любов - Андрей… Действието се развива в София и Бургас, в Рим и Виена, в Щатите. Но покрай тая най-обща сюжетна канава има десетки по-малки сюжетни линии и герои, които са представители на всички социални пластове на обществото. Много нюанси на разнородно човешко поведение, разнолики действия, но всичко се пречупва и центрира през духовния поглед на Сияна. Тя е носител на добродетелността на българката от миналото и настоящето, тя е нашата женска устойчивост в непрекъснато менящите се социални условия и фактори и винаги реагира оптимално според конкретната житейска ситуация. Всяко нейно страдание я кара да се самовглежда в себе си и да открива скрити душевни и физически сили, за да продължи да върви срещу постоянно възникващите препятствия пред нея. Сияна е фаталната обреченост на жената да страда, да люби и да сътворява живот, тя е безсмъртието на майчината обич, без която няма човешки свят. Андрей и Филип не са антагонисти - те са интимния потенциал, който е кодиран у всеки човек, те са вариативността на любовта, нейното многообразие и разноликост. Колкото за другите персонажи, най-уродливите са на Пейчев, бивш партиен секретар и настоящ бизнесмен и на Мирон - настояща мутра, наркобарон, който държи канал за износ на “бели робини” за Запада.
В романа си “Изгубени под звездите” Павлина Павлова търси същността на човешката личност и нейните модификации по време на дълбоки социално-икономически и политически промени. Тя долавя новите измерения на човешките взаимоотношения и в цялото човешко битие. И търси не само мислещата, но и чувстващата личност, мисловното и емоционалното у човека в тяхното единство. Може би най-значимото в този интересен роман е как идеите или изчезват, или се превръщат в икономически фактори и мотиви за пълнокръвен човешки живот. Авторката търси онези невидими механизми, които правят прелом в човешкото съзнание и раждат уродлива душевност, както у новобогаташите и бизнесмените, така и у обикновените хора, които се лумпенизират или стават мутри и насилници. Всъщност, човекът у нас е социално детерминиран, предопределен, зависим от социалните условия и няма позитивни алтернативи според художествената интерпретация на романа. Но като цяло П. Павлова чрез многоликите и колоритни персонажи утвърждава жизнерадостното начало у българина, въпреки двайсетгодишното му драматично битие - той оцелява и ще пребъде. Това е посланието на романа и то се излъчва от всички герои - дори негативизмът оптимизира какви не трябва да бъдем.
В романа “Изгубени под звездите” на Павлина Павлова всеки от нас може да намери себе си чрез различните герои - толкова голямо многообразие от човешки психологически типажи рядко се среща в съвременни литературни творби. В това е значимостта на романа, който е автентична психограма на българския преход.

“Изгубени под звездите”, роман, изд. “Български писател”, 2008 г.