ПРЕДСМЪРТНАТА ПЕСЕН НА ПАБЛО НЕРУДА

Рангел Пейков

ПРЕДСМЪРТНАТА ПЕСЕН НА ПАБЛО НЕРУДА

Те идват - думите -
да се простим…

С тях:
ветрове, звезди, реки, морета,
гори, скали, вулкани, ветрове…
Не са… не са те гости в моя дом,
а мои родни братя и сестри…

За миг
присядат мълком покрай мен -
с кръвта си да усетим тишината…

И само слънцето
самотно там тупти.

Високо е…
Високо е…
Високо…

И то като сърцето ми - над бездни!

Аз неведнъж с крило съм го докосвал.
И неведнъж,
и неведнъж съм падал
сред тъмните недра на битието…

Прекрасно е в небето да си птица!
Безсмъртно е в земята да си корен! -

Усещам… Стъпки… Чувам… Тишината…
Аз птица бях - превръщам се във корен…


ФРИДРИХ ШИЛЕР

И започни от тоя миг! Твори!
Придай хармония на битието!
най-мъдри, най-прекрасни, най-добри
са смелите закони на сърцето.

И сам да видиш всички адски сили
как стриват твоя свят на прах дори,
нима ще се смириш навеки? Ти ли?! -
Ти започни от тоя прах. Твори!…


ШЕКСПИР

Да, времето е твърде мъдър шут:
корона, скиптър, трон
то дава на кралете.
И си играе с тях на своя скут…
На тебе даде
власт над вековете…


ИЗПОВЕД

Не зная колко песни ще изпея
и колко тоя свят ще променя.
Но - жаден и непримирим - живея!
И ден и нощ. В мечтите. И в съня.

И зная: от небето на изкуството
ще падна някой ден сред полет смел.
Но аз летя! Летя и пея с чувството,
че мога да живея без предел…


СЪРЦЕ

Каква съдба - прекрасна и проклета! -
Целувам жадно вечните звезди,
летя през бездните като комета
и тътна сред подземните води…

Какво ще ви оставя? - Жадна книга -
едно гнездо с крилати стихове.
Не искам нищо. Шепа пръст ми стига.
И крило на гълъб - за небе…