Петър Анастасов

Радвах се, когато четях разказите в тази книга, защото разпознах меката родопска доброта на нейния автор. В „Изпитание” по един своеобразен начин се отразява характерната за родопската ни митология нравствена проблематика. В новата ни литература се утвърди още един сладкодумец с вродена дарба на разказвач. Не бива разбира се да пропуснем благотворното духовно наставничество над автора на неговия земляк - големия Николай Хайтов.

Сборникът с разкази „Изпитание” легитимира Иван Д. Христов като писател със свой свят, със своя знакова система и със свое нравствено кредо. Слогът му се лее леко и плавно, образите и метафорите се раждат от природата на текста, обобщенията идват ненатрапчиво и логично.

Авторът не се бои от дидактиката, която е заложена в същината на отделните истории, защото това е дидактика произхождаща от перипетиите на националната съдба, от извора на народната мъдрост. Той съчетава в разказите легендарно-романтичното и историко-реалистичното в единна художествена тъкан, защото в българската душа това са две страни на едно и също нещо. Именно за това книгата „Изпитание” е особено близка до нашето светоусещане, до нашата родова памет и до представите ни за достоверно повествование.

Зад традиционния на пръв поглед подход към разработването на познати теми и сюжети се крие неповторимия код на един самобитен автор, които се придържа към историческата правда, националната характерология и високата човешка нравственост. Писателят не преследва преднамерената цел да извлече от отделната история повече, отколкото тя съдържа в себе си, но чувството му за мярка му се отплаща с непредвиден художествен резултат. Защото почтеността, сдържаността и пестеливостта са белег и на истинската литература.

В някои от разказите Христов в романтично-героичен план разкрива темата за превъзходството на духовните добродетели над властта и силата. Едновременно с това те се извисяват до химнатичните висини на всепобеждаващата любов, която възхищава и укротява дори жестокосърдечието на поробителя. Художествените превъплащения са изведени от родопския епос не за да заклеймят ожесточението на властелина, а за да възкресят величието на жертвата.

В „Изпитание” Иван Христов се откроява не само като самобитен разказвач, но и като творец, които умее да създава впечатляващи художествени образи, органично свързани с творческия замисъл на произведението. Това умение придава ново качество на неговите разкази - те са надраснали описателното и са озарени от енергията на метафоричното. Ако има една дума с която можем да определим морала на тази книга, тя е ЧОВЕЩИНА.

Иван Христов. „Изпитание”. Издателство „Екобелан”. 2012 г.