Иван Д. Христов

За писателя, журналиста и издателя /ИК „Екобелан” - Асеновград/ - Иван Желязков, белетристичната книга „Двете половини на света” е шеста по ред в неговата творческа биография. Преди това той е автор на повестта „Есента на пеперудата”, сборника с разкази „Светът не може без Ивановци”, публицистичните книги: „Джобен иконостас”, „Очи без сълзи” и „Докосване до вечерника”, чрез които доказа безспорния си талант и майсторство на разказвач.

Сюжетно разнообразие, тематична обвързаност и синтезиран изказ на словото са характерен стилов белег и на новата му книга, включваща 34 къси разказа обединени в общ цикъл „Духът на лъвчетата” и повестта „Двете половини на света” дала заглавието й. Иван Желязков черпи творческо вдъхновение, както от миналото така и от днешния ден. Той е еднакво обсебен и от поуките на историята, и от предизвикателството на съвремието.

Авторът притежава завидно умение в малък по обем художествен текст да пресъздаде огромно съдържание, вълнуващи човешки съдби, случки и събития, запомнящи се литературни герои и нравствено въздействие.

Разнообразие на времето и мястото на действието, кратък и точен психологически рисунък, сбит и лаконичен диалог, едро щрихирани персонажи, които дават широта на въображението и размисъл.

Читателският интерес грабват още първите разкази в книгата свързани с хайдутството, с Ангел войвода и други наши поборници за свобода: „Хайдушки времена”, „За келява брада келяв бръснач”, „Очите на бащите”, „Черни пари за бели дни”, „Пирончета срещу империята”, „Кучешки свят” и други.

Една голяма част от разказите са свързани с войната - Балканската и последващите я войни. Сред тях се открояват със силата на художествените си внушения разкази като: „Генералът”, „Грях” и особено „Усмивката на войника”.

В него главните герои - редник Милев и сръбският войник са изправени пред изпитанието единият да воюва в Сърбия а другия в България. Попадат в плен като случайността среща българския боец с родителите на сърбина и обратно сръбския с родителите на българския, където и двамата са приети не като врагове а като братя.

Дълбоко хуманно и антивоенно е посланието, което носи разказа и поражда размисли за общата ни балканска орисия. Не бих подминал и други разкази, извън този тематичен обсег, като: „Окото на доброто”, „Фалшив свят”, „Дявол в черквата”, „Как станах чорбаджия” и други, които разкриват интересни страни от бита, тегобите, радостите и взаимоотношенията между отрудените селски хора.

В разказите писателят съчетава умението си да рисува завладяващо и колоритно природата, която е в синхрон с душевните преживявания на героите му. Спомените, легендите и преданията Желязков съумява художествено да пресъздаде, с фолклорно - митологично мислене, близко до бита и душевността на хората от народа.

Авторът не само в разказите си, искрено и завладяващо ни разказва своите истории, но и в повестта си „Двете половини на света”, където с широта на художествената мисъл, психологическа плътност и дълбок подтекст, описва един драматичен свят в горски резерват, където духат и нравите са груби и първични, а умиращите наоколо села са населени с по няколко старци, всеки здраво вкопчил се в планината и своя минал живот.

Резерватът е метафора за един обречен живот, за едно отмиращо време на отчуждение и нравствен разпад, в които останалите патриархални нрави са подкопани от мътните порои на новото време.

Главните герои в повестта Слави Гайдаря и Георги Боев са представители на два враждуващи лагера - двете половинки на този изменчив и лъжовен свят. И двамата са вече хора в напреднала възраст. Желязков чрез ретроспекцията ги извайва пластично и с едри щрихи. Контрастът в характерите и постъпките ги раздалечава, но и свързва като две взаимосвързани половини на едно цяло, така както няма добро без зло и обратно.

Докато Слави е носител на здравите български традиции и добродетели, и строи безплатно чешми в планината, то бившият активен борец и партиен работник, управителя на ловното стопанство е разкрит като кариерист, жесток и подъл човек.

Стига до там, че за да впечатли Първия в предстоящото идване на лов в резервата се мъчи да „изфабрикува” ново животно - Виторог. Всичко това звучи тъжно и гротесково на фона на обезлюдяващата планина - заличеното от картата Изворово заради ловното стопанство и останалото само с няколко старци Буково.

Писателят ни среща с епизодични герои като Михал, Немият, Шофьорът и други, които изгражда само с няколко характерни детайли, но достатъчни за да останат запомнящи се със своята индивидуалност и душевност.

Желязков пресътворява в повестта художествено природата и това негово умение служи за доизграждане на характера на героите и по-задълбочено проникване в душевното им състояние.

Някои от епизодите стоят малко в страни от основната сюжетна нишка, но това навярно е породено от стремежа на автора да разгърне в по-широк епичен план своите герои и техните преживявания.

Финалът на повестта е сполучлива алегория за повратностите в живота. Визитата на Тодор Живков, заради събитията от Десети ноември, така и не се състои въпреки трескавата и подготовка. Възмездието настига Боев. Той е прегазен от Виторогът, които сам създава.

С честното подхождане при изображението на негативни социални явления и доброто познаване на живота повестта „Двете половини на света” е сполучливо отражение на времето, с което се разделихме мъчително дълго и навярно ще се връщаме към него, за да не повтаряме предишните грешки.

Сюжетното разнообразие поднесено със сладкодумието на писателя, прави книгата едно увлекателно четиво, в което е събран един вълнуващ, ярък и неповторим художествен свят. С нея Иван Желязков затвърждава името си на писател със своя литературна територия и естетическо кредо.

Иван Желязков, „Двете половини на света”, Изд. „Български писател”, София, 2013 г.