Иван Радоев

БЪЛГАРИН

Когато дойде пролет,
той хваща с две ръце земята.
Когато дойде лято -
елате и го вижте в равнината!
Когато дойде зима,
той хваща чашата като камбана.
Когато дойде враг -
попитайте Балкана!

ДРЕВНА КРЪВ

Българийо!
Родино моя! Земьо!
Последният бедняк да съм на тоя свят,
да нямам нищо повече да вземам,
да нямам ни любов, ни верен брат,
дори нозете ми по пътя да изсъхнат,
дори ушите ми от старост да заглъхнат,
дори очите ми да се напълнят с мрак -
Българийо, аз пак
ще найда път до твоите балкани,
по ударите на кръвта си ще открия
най-хубавия явор в твоите балкани -
от него звучна гусла ще извия.

И като древен воин след победи
ще седна там под старата гора,
докато струната се скъса и приведен
от песни се задъхам и умра.