МАНАСТИР
Разсъмна се над върховете бели,
Мальовица в сияние гори;
небето с дълги облачни къдели
лети над многолетните гори.
Вървим по пътищата на козите,
преминали над бездни и скали,
където вековете са зарити
от бурите и рилските мъгли.
Свети Иван създал е манастиря
да знаят българите своя кръст
и вярата им, вписана в псалтиря,
е тляла върху камъни и пръст.
Народът, който люби планините
и своите вековни старини,
приижда и се радва на водите,
облели манастирските стени.
Тук дреме тайната в икони знатни
и ктитори от стария еснаф,
и стенописи с ореоли златни,
творени от Захария Зограф.
Една история превъплътена
от вярата и българския дух,
крепена от народа и сплотена
в огърлето на топлия кожух!
Прекланям се пред родната светиня
и пред строителя като творец,
вдълбал в историята на годините
от камък и дърво свещен венец!