Красимира Василева

За да очертаем образа на писателя от 21 век, който ще остане в историята, би трябвало да се върнем в миналото и да видим какви са характерните черти на произведенията на класиците. Най-общо казано, тях ги обединява това, че авторите им са служили на Истината и на Свободата и са гледали на литературата като на първата хуманитарна наука, като на съзидателен духовен процес.

Всички те са надскочили рамките на националното, социалното и политическото и са стигнали до генерални прозрения за човешката природа. Така са се утвърдили като духовното око на обществото и като негови учители, а в много случаи - и като пророци. Техните произведения се изучават от поколенията, защото помагат на човека да проумее истините за света и да се научи да бъде по-добър и да живее по-смислено.

И въпреки че писателят казва и неприятни и неудобни неща, той пак се ползва с уважението на останалите, защото неговата роля като просветител, като борец срещу нравствените недъзи и като духовен лечител на болестите на обществото е много важна, защото той всъщност е съвестта на човечеството и като такъв ни помага да се отърсим от заблудите си и да освободим духа си.

Както пише в Книгата на книгите Библията, всичко, и доброто, и злото започва от духа на човека, идва от сърцето му.

Големите писатели са големи поради това, че винаги са били независими от конюнктурата, от структурите на властта и на държавата, от вкуса на времето и обществената мода. Те не са били ръководени от никого и не са се подчинявали на никого, освен на своята съвест, тоест на Божия глас в себе си.

Дори да не са били признати приживе, дори да са живели бедно и нещастно, те са останали с произведенията си във времето, точно защото са били верни на себе си. Обикновено животът им не е лек, защото поемат много от болката и страданието на света,но тяхната отдаденост на духовните цели се е запазвала.

Както пише големият руски християнски философ Николай Бердяев, висшите цели на живота не са нито икономически, нито социални, а духовни. Те са свързани с активната победа на свободата над робството на света, над цивилизоването и социалната дресировка, над заробващата икономика и техника, над лъжливата политика.

А Албер Камю в словото си при получаването на Нобеловата награда казва, че писателят не бива да бъде слуга на тези, които правят историята, а на тези, които я изтърпяват.

Призванието на твореца е да бъде солидарен с хората и да ги обедини в името на Истината и Свободата. Но всъщност за коя точно Истина става въпрос? За християнина това е истината за Твореца на този свят, а Свободата се ражда, когато научим Истината.

Тази Свобода е в нашата вяра, надежда и любов и в нашия морал, с който присъстваме в обществото. И ако си зададем въпроса кой кара писателите да се занимават с тази нелека дейност, за която не можеш да се подготвиш в никое училище, кой ги заставя да претворяват света с волевите усилия на своя ум и чувства, то отговорът е - болезненият стремеж към правда, копнежът по духовна чистота, любовта към човечеството и желанието да бъдат полезни.

Никога през вековете писателският труд не е бил лесен, но в сегашния 21 век може би е най-трудно.

Каква е картината днес?

В глобалния свят все повече се налагат олигархичната политика, господството на транснационалните корпорации и произволът на банките, социалното неравенство, безработицата.

Световното богатство е съсредоточено в ръцете на малцина, които се налагат като господари на света и се стремят да го управляват и политически, и икономически, и духовно. Затова днес все повече хора са принудени да се откажат от свободата си в името на техническия прогрес, парите, удобствата на цивилизацията, конформизма. Комерсиализацията и хиперконсумацията стават основни характеристики на съвременния начин на живот и се превръщат в световна религия.

Това води до безбожие и до криза на хуманизма, до липсата на висши идеали и на универсални ценности и принципи. Във времето на бурно развитие на цивилизацията, когато средствата за живот стават самоцел, културата все повече запада, както правилно е отбелязал Н.Бердяев в „Смисълът на историята”.

Тя все повече се американизира, естрадизира и опошлява. Човешката личност се разпада, духовните пространства се заменят с техниката и телекомуникациите, книгите се обявяват за отживялост. Добродетелта не е доходоносна като порока, който все повече тържествува в изкуството, и сега във всички негови сфери усилено се развива процес на естетизация на злото.

През миналия век се появи Новата европейска драма, която хърватската театроведка Саня Никчевич задълбочено анализира в книгата си “Нова европейска драма или Голямата измама”. Тази драма представя един свят без Бог, без добродетели и ценности, в който Злото тържествува, а човекът е безпомощна жертва, която обикновено избира като изход смъртта.

В наши дни пък наблюдаваме явлението Постмодернизъм, главно в поезията. Неговите характеристики са липса на морален идеал, на почит към националните ценности, на уважение към класиците, както и липса на художествена автентичност. Така възгледът „Изкуството като игра” все по-силно се противопоставя на възгледа за изкуството като мисия.

Но нещата не спират до противопоставянето. Постмодернистите твърдят, че в литературата вече отдавна всичко е изнамерено, затова свързват думите произволно и създават внушението за безсмисленост. Крайната цел е да изчезне вярата в Бога, в разума и в прогреса, като идеологиите, етиката, естетиката и въобще духовността се разрушават.

Светът на изкуството вече не е вертикален като връзка между отсамното и отвъдното, а е хоризонтален и лишен от перспектива, а писателят не се възприема като пророк, а повече като клоун. Разрушаването на смисъла, а и на формата на литературното творчество е забелязано доста отдавна от големия български поет и философ Атанас Далчев.

Той пише, че ако „Поезията - това са най-хубавите думи в най-хубавия ред”, както казва Колридж, то в съвременната поезия се наблюдава беззаконие. Потрошени са и римата, и ритъмът и се стига до унищожаване на добрите традиции и до безплодна еклектика… Все по-голяма скорост набира и езотеричната литература, в която се поднасят „духовни истини” така, както Дяволът чете Евангелието. Жадните за новости и сензационни открития съвременни хора я поглъщат с охота, просто защото не са чели истинското Евангелие…

На този фон писателят от 21 век ще трябва да продължи делото на класиците в литературата! Той трябва да води битка, в която е въоръжен единствено с думи!

С тях трябва да изрази чувството си за национална принадлежност и патриотизъм, които стават все по-неактуални в глобалния свят, където се вихри интелектуалното номадство.

Трябва да изрази идеите си за социална справедливост, която все повече отсъства.

Трябва да бъде защитник на мира в ситуация, когато конфронтацията е по-задкулисна, но много по-голяма, защото сатанистичните сили имат полза от нея и не оставят на спокойствие народите.

Трябва да изрази любовта си към човечеството в условия на пълна комерсиализация.

Трябва да изрази вярата си в Бога във време, когато вярата в Бога се смята за отживелица.

Трябва да има и таланта и силата да направи всичко това, помнейки думите на Давид „И в долината на мрачната сянка ако ходя, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мене…”, както и обещанието, че ако Бог е с нас, никой не може да бъде срещу нас.

С една дума, той трябва да бъде славен воин на Доброто, радетел на Истината и Свободата.

Ако успее, ще заеме своето място като писател от 21 век в историята на световната литература.