РЕКВИЕМ ЗА ДЪРВОТО
РЕКВИЕМ ЗА ДЪРВОТО
Смъртта на дървото не е като никоя друга смърт.
Тя е убийство, тържество на брадвата и на секача.
Дървото се свлече сред меката, гальовна пръст.
И страхът ми и страшната болка повече нищо не значат.
И се лутат наоколо птици от разрушени гнезда
и викат и търсят малките птички.
Смъртта на дървото остави страшна, безшумна следа
тя е тихият вик, който трябва да чуем всички.
Сега е открит пътят за пожара на слънцето,
немилостивия,
сега е изчезнала сянката на трептящите листи.
И е тихо и тъжно за всичките нас - живите,
и е безсмислен тревожният рояк мисли.
Дървото е мъртво. Победено от незнайна, жестока
ръка.
Ще припламне в огньове слънчевата му енергия.
И на времето в тежката, бавна, ленива река
ще остане отмита и бледа следа, после мъничко памет,
после - безвремие.
ДА!
Да! Странна съм, като погледна назад,
толкова пъти съм била отвъд
и съм връщана тука
почти принудително,
че, все едно, вече съм жител на другия свят,
оказал се тука случайно, като в изтрезвител.
Странна съм, моята слаба човешка плът
не може да носи един кръст, почти нечовешки.
Изгарям от болка, направо умирам всеки път,
при всяка волна или неволна грешка!
На вас пък ще кажа, че вие сте странни,
мутирали копия на вида хомо сапиенс.
Като змии кълвете ръката, която ви храни
и постоянно крещите или „Разпни го!” или „Осанна!”
Поспрете за малко, поне в тази коледна нощ
да мога да чуя оня ангелски шепот,
със който проплаква душата ви вечна,
че доброто за нея е живо все още!
А на вас ви съчувствам - във вашия свят
няма място, любов, светлина, даже Господ за всички.
Стоя надалече, така ще е по-безопасно,
но с моя излишък от обич и вас ви обичам!
Нека Вечният бог да закриля децата си!
Той не иска от нас мъртвите да съживяваме,
а просто любов и живот да създаваме,
да се обичаме и да го славим с делата си!
