Червенко Крумов

Това е всичкото, поете. Заключиха край теб вратите.
Сега единствено е твое пространството между стените.

И тази улица, която шума от стъпките ти стапя,
и мракът, този грим нетраен, върху реверите ти капещ.

Това е всичкото, поете. Приключил дневните си сметки,
градът заспива лековерно, подобно пъстра птица в клетка.

А ти ще крачиш ненадеен по още топлите площади,
ще тлееш в думите тревожни - езичник в мъртва клада.

Градът е в сън. Не подозира как в сресаните му градини
цветята ще накъсаш нагло - букет от светлооки рими.

Тревогата ти нека пари. Това е всичкото, поете!
А тази улица те чака - врата, отворена в небето…