КОГАТО СЛУШАМ ХИМНА
Всеки път, когато слушам химна, плача.
Химнът ни. Разтърсващ като мелодия и поетично послание.
Защо плача ли? И аз не знам …
Може би защото съм от поколението, възпитано в патриотизъм.
За милата ми родина гордата Стара планина е вечният и непреходен символ. Нашата опора. Силата ни. До скоро. До вчера. Днес виждаме само планините от боклук пред блоковете ни, съизмерими единствено с планините мръсотия в душите ни. Огромни, по-големи от Балкана! Скрити от тях,забравихме вечната Стара планина.
Забравихме и за „борците безчет”, защото на практика вече не сме народ, а просто една механична смес. Смес, в която изпъкна най-лошото от безбройните диви племена, прекосили земята ни през вековете. Левски ли? Ботев? За какво са ни? Та ние на практика вече почти не ги споменаваме в учебниците си по история! И защо ли да го правим?! Отбелязал в тефтерчето някакви си смешни „командировъчни” от 2-3 гроша! Какъв е този човек? Не го разбираме! Та днес е закон да бъде изтръскан и последният грош от джоба на народа. Без всякакъв отчет. Без едно малко тефтерче дори. Днес разходите са големи - за трюфели и черен хайвер, за „Мерцедес”-и и „Ферари”-та, за „Шанел” и „Гучи”, за частни яхти и самолети!… Разходи, разходи… Я обърнете още веднъж скъсаните си джобове!
Всеки път, когато слушам химна, плача.
Защо ли? И аз самата не знам.
Може би защото съм от поколението, възпитано в патриотизъм, съчетан с интернационализъм. Умеехме да приемаме и уважаваме другите, стъпили на собственото си достойнство. И днес сме толерантни към другите, много толерантни. До степен на максимално себеотричане. Искаме да бъдем КАТО другите. Всъщност, не! Искаме да бъдем ДРУГИТЕ, които и да са те, но да са ДРУГИТЕ! Точката над и-то сложи мастит роден социолог, който обяви, че не „Под игото” е важно да се учи, а английски. Жестоко се е объркал в своите прогнози колосът Вазов! За какво са ни неговите „песни” и „синият синчец”? Та ние мечтаем за Гранд Каньон, без да сме виждали Пирин. Предпочитаме долината на Лоара пред величието на Дунава или непокорството на Марица. Може би за някои дори Калахари е по-привлекателна от Долината на розите. За нас би била по-нормална ода за ледената шапка на Килиманджаро, нежели едничък искрен, простичък и очарован възглас от нещо родно, свидно. “Интернационалисти”! Ние не искаме да бъдем ние! И вече не сме! Ние прогонихме българското не само вън от държавата си, но и вън от душите си.
Може би защото така съм възпитана, аз ЧУВАМ химна. Разтърсващ! С най-нежната мелодия. С текст не ода, а откровение.
Всеки път, когато слушам химна, плача…. Вече знам защо…
……………………………………
Мила Родино! Майчице Българийо!…
