Анита Коларова

Това е месечно предаване - разговор със слушателя, което буди интерес, тъй като негов автор е БНР, програма „Хоризонт”. Слушателите на Българското национално радио имат желание предаванията на радиото да са още по-добри, дават идеи, питат за едно или друго, а директорът на радиото Радослав Янкулов им отговаря.

Но как отговаря той?

Уви, без нужното уважение и търпение!

Често пъти злъчно, иронично или повърхностно. С явни пристрастия. Например хвали Лили Маринкова и признава в ефир, че не може да търпи Петър Волгин. Защо ли? А Радиото ни има и професионалисти, и „отличници”, но за това - друг път!

На 30 юни беше третата, ако не греша, поредна „изява” на г-н Янкулов, от която много слушатели са останали с неприятното усещане, че директорът на Националното ни радио не зачита нито тях, нито техните мнения.

В началото Р. Я. обясни, че получил писмо от дамата, която му била писала и преди /тук каза нейното име/, но било многословно, от което „нищо” не е разбрал. Възможно е. С това сложи точка и не й даде възможност да му пише пак, за да се изяснят.

Преките телефони заработиха и се обади човек, който апелираше за чист български език. Той посочи думата „тийнейджър” като неприятна. „А вие какво? Да не искате вместо кибрит да казвам „драсни-пални клечица”? - откликна Янкулов. „След като нямаме дума за компютър, ще казваме компютър” - поясни той.

Г- н Янкулов, знаете ли, че французите не се примириха с думата „имейл” във френския език? Водят битка с нея. Това го можем и ние. Имаме си съответни думи: писмо, адрес.
А срещу чуждицата тийнейджър стоят прекрасните младеж, юноша, подрастващ…

Явно враждебен към чистотата на българския език /тежко ни!/, но много весел и дори несериозен, директорът на радиото се забавляваше със слушателите. В потока от мисли употреби думата „старт” и се сепна: „Ето на, не мога да намеря адекватна българска дума!” Сътрудници около него му подсказаха и той се окопити: „Да, да начало!”.

Но има, освен чуждиците, и други масови прегрешения спрямо езика ни, допускани от страна на всички говорители и гости на радиото: политици, депутати, стари и нови партийни лидери, чиновници от различни инстанции.

Това е масовото „мекане”.

Завърналата се от САЩ киноактриса Ваня Цветкова дори попита по телевизията /там пък каква е каша!/, мекането да не е „ писък на модата у нас”? Вместо ходим, спорим, играем, пеем - ходиме, спориме, играеме, пееме!

В интервю в предаването „От петък в петък” в един от многото разговори за банките, главният секретар на МВР Светлозар Лазаров каза: „Не ще допуснеме…” вместо допуснем.

Друга публична личност, Ивайло Калфин, заселил се в модерната партия на Първанов „АБВ” , цинично се отнесе със слушателите, като на 27.06. заприлича на Бойко Борисов с грозната дума: „прецакаха”. На всеки спортен деятел и говорител бих казала това, което трябва да им каже директорът, а не аз. Отворете си речниците за правопис и правоговор! Не се казва клубъ, с ударение на последната сричка, а клуба, с ударение на втората сричка.

На друг слушател, който се изказа, че за музиката , която лети в ефира на БНР, трябва да има Комисия, Р. Я. отговори, че е назначил Иван Лечев и попита: „Какъв по-добър специалист, а?” За специалист - моля, нашите уважения, но има десетки причини, които могат да накарат един прекрасен специалист да направи компромис с принципите си.

Иначе как ще си обясним, че хубавите песни по стихове на най-големите ни поети липсват, а самозвани групи, които наричат себе си „банди”, съчиняващи и музика, и текст, се въртят все около лигавото „Ще полудея без теб, да почнем пак, и не мога да спра”/?!!/ с монотонни звуци, които никой, поне малко разбиращ от музика, не би нарекъл м е л о д и я.

След започналия у нас исторически безкраен преход, любима песен на работещите в БНР е воюващата с колективизма като остатък от тоталитарното минало песен, в която се пее: „Моят път не е твоят, нека САМ да вървя/ но преди да пропадна поне за миг - излетя!” Изпълнителят набляга на това САМ с всички сили.

Но съвсем наскоро видяхме в гр. Добрич и Аспарухово какво значи да си сам в стихията и какво значат задружните усилия. Затова, г-н Директоре на БНР, вслушвайте се в нашите слушателски гласове и нека задружно да постигнем това, което не е възможно за сам човек!