БРОКЕРЪТ
Досега му вървеше много. Напусна голямата Агенция за недвижими имоти и създаде своя. Нае две брокерки на работа и за кратко време, като отклони клиенти, продаде апетитни парчета земя край морето и скъпи жилища в града и предградията. Избираше преди всичко клиенти англичани, които превеждаха парите по неговата сметка. Така не виждаха за какви големи комисионни става въпрос.
Купи си апартамент в най-престижния квартал на града. Едва тогава Кати се съгласи най-после да се оженят. Малко преди да се роди малкият, смени колата с Мерцедес на старо. Жена му искаше нова дамска кола и той й купи на лизинг. След една успешна сделка с десет декара земя на първа линия море, смени офиса с ново помещение в супер център, но се наложи да вземе ипотечен заем.
Но не беше предвидил кризата. Пазарът умря за броени месеци. Наложи се да уволни брокерките. Сега работеше сам. Беше заделил доста голяма сума за такива черни дни, но готовите пари се топяха бързо.
Кати не искаше да чуе за кризата. Тя изискваше нейния лукс. При една козметичка ходеше на кола маска, при друга за епилация на мустаче, при трета за изящество на веждите. Обслужваха я двама известни масажисти, а фитнес треньорът й беше особено взискателен. Коафьорът, при когото си правеше косата, беше прочут не само в крайморския град, но и в цяла Европа. За дрехи и обувки ходеха до Истанбул в новия МОЛ, за да е сигурна, че купува от известна марка.
Непрекъснато сменяха бавачките, грижещи се за малкия. Той успя да удържи малка победа и след като синът му навърши три години, го дадоха в частна детска градина. Условието беше да го води и взема той, защото прекрасната му съпруга не можеше да става рано и да позволи появата на сенки под очите.
*
Днес се надяваше, че клиентът ще хареса мезонета в новата кооперация на крайбрежния булевард. Офертата му беше лична. Мезонетът беше на шести и седми етаж, раздвижен, в баварски стил, с морска гледка. Но купувачът се отказа.
Брокерът остана в огромната празна трапезария на жилището, което до преди малко предлагаше за оглед, заключи външната врата, след това се качи по витата стълба на втория етаж, излезе на покривната тераса и погледна надолу.
Не му оставаше никакъв друг изход. Вече два месеца не беше плащал вноските по лизинга и ипотеката, а всички опити да продаде дори на половин цена офиса, се оказаха напразни. Дължеше пари на всички приятели. Качи се на парапета. Погледна надолу. Продавачката от големия мебелен магазин на партера беше излязла да пуши и го видя. Веднага звънна в Районното управление на МВР, което се намираше през две улици. Пристигна полицейската кола.
Опитаха се да разбият вратата на мезонета, но тя беше масивна и добре укрепена. Позвъниха на съседите. Те пуснаха полицейския психолог на терасата през един прозорец до тази, откъдето гледаше самоубиецът.
Психологът, дребен черноок мъж се зае:
- Ти ли си собственикът на мезонета?
- Не, един грък е собственикът. Аз съм брокерът, който го продава.
- Доколкото виждам не си в настроение, но всички изпадаме в такива дупки понякога.
- Аз вече съм в пропастта и нямам друг изход.
- Сигурно дължиш пари, но всички дължим. От памтивека. Даже основната християнска молитва е „Прости нам дълговете, както ние прощаваме на длъжниците си”.
- Аз съм атеист - каза той и се заклати, после тръгна по парапета, като въжеиграч.
Психологът се изпоти, защото пожарната не идваше, а самоубиецът беше на път да падне.
- Недей така, слез обратно на терасата, а аз ще ти разкажа за себе си. Убеден съм, че моето финансово положение е по-лошо от твоето.
Полицейският служител се мъчеше да го предразположи. Униформените през това време проверяваха дали могат да влязат в мезонета от съседните апартаменти, но се оказа невъзможно. Трябваше да чакат пожарната.
- Единият ми син учи в Германия, а другият в столицата. С жена ми получаваме мизерни заплати. За да ги издържам, продадох бащината си къща - продължаваше психологът.
Брокерът-самоубиец започна да се връща обратно по парапета.
- Не се хаби, ако ме разубедиш да сложа край на живота си няма да ти платят повече - каза го съвсем убедено.
- Ако имаш застраховка, ще изгори - отново започна черноокият психолог. - На жена ти нищо няма да дадат.
- Аз имам застраховка на сина си. Ще му дадат. Тя е голяма.
- Няма застраховател, който плаща при самоубийство. Абсолютно сигурен съм.
Брокерът скочи обратно вътре в терасата.
- Как не съм се сетил! Трябва да откупя първо застраховката! - вече споделяше с психолога.
- Аз ще дойда сега на вратата на мезонета и ти ще ми отключиш, нали?
- Да, ела - брокерът беше съгласен.
Когато отвори, го нападнаха двама униформени и една медицинска сестра с голяма спринцовка успокоителни. Свалиха го и го качиха в линейката. Пациентът вече беше упоен. Малко преди да потеглят към болницата, мобилният телефон на брокера звънна. Сестрата го извади от джоба му и го подаде на психолога. Чак тогава пристигна пожарната кола.
*
Психологът постави апаратчето до ухото си и преди да успее да проговори го заляха с тирада от думи:
- Да не забравиш да вземеш малкия! Аз съм при моя фризьор, но ще ми трябват пари, защото една приятелка ще прави женско парти.
- Няма да може…
- Стига с тези твои огледи! Обади се на майка си да вземе детето, ти като не можеш! Имам само триста лева. Веднага идвай като ти казвам!
- Искам да …
- Нямам време да слушам баналните ти обяснения. Внимавай да не ме оставиш да чакам, след като си направя прическата!
- Госпожо! - но отсреща жената беше затворила.
Психологът подаде GSM-а на един от колегите си. Той си беше свършил работата. Другото вече беше в техните задължения.
*
Вечерта психологът и съпругата му седяха в креслата пред телевизионния екран и гледаха новини по местната кабелна телевизия. Съобщиха за трагичен инцидент. След успешно предотвратяване на самоубийство, линейката, която отвеждала самоубиеца в болницата, се преобърнала и на място загинал пациентът, а медицинските лица тежко пострадали.
Даваха интервю със съпругата на починалия. Тя лицемерно обясняваше, че чак когато й звъннали от детската градина, защото никой не отишъл за детето, разбрала, че нещо е станало с нейния изряден съпруг. Непрекъснато гледаше към камерата и трепкаше с изкуствени мигли.
- Тази кикимора сега ще си живурка с голямата застраховка! - каза с презрение психологът.
- Трябва да си направим и ние застраховки - живот! - добави жена му.
