ПРИТЧА ЗА ЛОЗНИЦАТА

Николай Гюлев

Погледайте - високо свети гроздът,
налял прозирно-слънчеви зърна.
А нищи духом го одумват грозно
и му приписват не една вина.

Крещят, че той е кисел и надменен.
И безполезен. И не знам какъв.
И с късите си пръсти разгневено
те удрят по лозницата до кръв.

А гроздът си мълчи. И свети в здрача.
И гледа със надежда откъде
ще дойдат истински гроздоберачи,
та чистия си плод да им даде!