ПРЕЧИСТВАНЕ
ПРЕЧИСТВАНЕ
Върху лицето ми
безброй лица са напластени
- следи от минало неизличимо
от удари, от ласки, от целувки -
ще трябва дълго да упорствам
с търпение на реставратор,
да свалям пласт след пласт,
лице подир лицето да погребвам,
за да достигна истинския лик
и там да се огледам непознат.
***
на Т.
Звездите цяла нощ
аз няма да ти дам,
а чак на сутринта,
когато вече избледняват,
в косите ти ще ги положа:
корона, диадема, ореол,
да си почиват през деня,
та следващата нощ,
когато пак със теб се смеем,
да заблестят и във очите ти.
СБОГУВАНЕ
на Х.
Търся лодката, с която отплава.
И следите по синята повърхност.
Чайките сочат различни посоки,
а рибите ги опровергават.
Луната свети с все повече сенки.
Звездите слизат наблизо.
Морето става огромна лупа.
Виждам те:
ходиш по дъното
щастлива и боса.
***
на Ц.
Сред ураган от питащи очи,
сред океан от търсещи ръце
аз твоето лице съзрях,
а беше то със формата на птица
и в небесата рееше се волно.
И волно рееше се в небесата,
защото бе със формата на птица,
лицето ти, което аз съзрях -
в ръцете, търсещи сред океана
в очите, питащи сред урагана.
***
на Ч.
Какво омайно лято
пред мен се беше опнало.
Безкрайни бяха дните му,
безчетни - нощите.
Но слънцето се свлече от зенита
и остър вятър ме прободе.
А вятърните мелници на птиците
премляха лятото на мигове.
Натъпках ги в торбата спомени,
с надеждата зимъска да ме топлят.
***
на Щ.
Какво е чудото на твоите бедра,
което кара нямата ми плът да закрещи?
Каква е силата на твоите ръце,
които всеки миг ме сътворяват?
Каква магия имаш в тялото,
че моето перо изпълваш с вдъхновение?
Каква посока има нежният ти поглед,
обгръщащ ме отвсякъде?
Каква е силата на твоя дух,
която винаги изправен ме крепи!
***
На Ъ.
…И все не мога с устни да избродя
релефите на твойта кожа.
Залутан на тялото ти във атласа,
захласнато откривам върхове омайни,
пристъпвам в мамещи ме долини.
В реки от нежност сгорещен потъвам,
изплувам в океани от нектар.
Делфин съм, птица, бог съм…
А ти - първичното яйце,
което ще роди вселената.
ТОЛКОВА Е ХУБАВО
на Ю.
Да намериш камък на плажа -
още мокър и черен.
Да разчетеш следите на птиците
по заравнения утринен пясък.
Да одраскаш крака си в скалата -
едно мъничко жертвоприношение.
Да се разтвориш под слънчевите лъчи -
гол, солен, безтелесен.
Да се отдадеш на мамещата синева
и завинаги да останеш…
ТАМ
на Я.
Там изгревите са по-красиви от залезите
и птиците са повече от дърветата.
Истината се разхожда спокойно между хората
и никой не отвръща лице от нея.
Действителността е по-истинска от приказките,
а за всяка девойка си има принц.
Мечтите са сребърни, а реалността - златна.
Всички хубави сънища се сбъдват
и любовта е повече от влюбените.
Това е страна с еднорози и розови дракони.
***
на Диана Р.
Пада завесата,
но не настъпва краят.
Актьорите се смесват с публиката
и тихичко се изнизват към изходите.
Някои са с маски на лицата,
а други без лица под маските.
Но хората ги разпознават.
Полицията залавя Хамлет.
Розенкранц и Гилденщерн са свидетели.
Всички търсят Шекспир.
МУЗА
От нищото едно стихотворение
крещеше с всички сили.
Ръка подадох му и го измъкнах
върху листа бял.
О, моля, назови ме - рече то.
Повдигнах рамене
и пуснах го из Вечността
да търси свойто име.
… Ерато после ме наказа
със безплодие.
ПОЕТ
Стената
не отрича тухлата.
И текстът
не отрича думата.
Макар че всяка думичка е тътен.
Поетът е сапьор.
И с търпеливите си пръсти
привързва всеки малък взрив
в огромния възторг
на словото.
ЛОВ
Възбудени ловците
подкарват джавкащата глутница
по билото.
Прицелва се окото!
Сух пукот…
Щастливите помощници донасят:
Пера от птици.
Пера за шапки.
Пера от ангели.
Пера-писци…
ПО АРАГОН
На къщата с огромни букви пише:
Не влизай, тук хора не живеят.
Над вратата - надпис:
Вход няма, изход също.
Краси прозореца табела:
В простора птици не летят.
И сам, и тъжен в свойта стая,
на листа бял написвам:
Това не е стихотворение.
И плъзвам го във черните води на Лета.
СТИХОТВОРЕНИЕ
Слова,
ковани с нежност.
Съблечена,
душата лежи на листа
А в бездънния мрак на погледа -
само едно ефирно тяло.
Самотно до неузнаваемост.
Бяло в голотата си.
Отвъд любовта.
Отвъд думите…
