Георги Н. Николов

В последните десетилетия редица теми, които бяха загърбвани до 1989 г., навлязоха в българската литература. Сред тях е темата и за съдбата на нашенеца, тръгнал да търси щастието си по света. Още повече - на успелия нашенец. Какво се разбира под това понятие? Къща в чужбина, луксозна кола, много пари, бляскав светски живот… и завистливо цъкане на близките, останали в старата родина. Такъв е Андрей Ноев - строителен инженер, утвърдил се със знанията и уменията си във Франция. Притежаващ и ателие за бутикови осветителни тела, прераснало в малка фабрика край Париж. Така задоволява страстта си към красивото, вплетено в идеите му за нетрадиционни интериорни решения. Които, впрочем, са и високо платени. Съпругата Флоранс, „брюнетка с муцунка на болонка”, работи в могъщата бижутерийна фирма на братя Габиани, а синът Серж е графичен дизайнер. Съвременно семейство, с чието битие ни въвежда в романа си „Малкият лотос” Ангелина Дичева. Позната ни досега като талантлив разказвач и преводач от полски език. Книгата е дело на издателство „Книжен тигър”, С., 2014 г. и от „аз” повествование проследява неочакваните лъкатушения на съдбата сред люде, живеещи в спокойно охолство. Но това впечатление е измамно и твърде скоро двупосочно ще се промени. От една страна: чрез самата Флоранс, която заминава с ценни мостри за Мюнхен с шефа си Макс. „Прозряла” в него уж най-истинския мъж на света. Там двамата мистериозно ще изчезнат, оставяйки читателя да гадае за възможната причина - кражба на бижутата, похищение, или нещо по-невероятно. От друга: чрез майката на Ноев, Ташена - пазеща в съзнанието си тайни за рода, които той трябва да узнае и осмисли. По страниците изплуват лицата на красавицата Търна и Панде, чиято изгаряща, греховно-праведна любов е втъкана като втора сюжетна линия на творбата. Избухналата война заличава следите на Панде за повече от пет години и младата жена, изгубила надежда, че някога отново ще го види, пристава на учителя Костадин. Но Панде се завръща и обичта им избухва с нова сила. За да я скрият от хорските одумки и да бъдат пак непрекъснато заедно, той се жени за втората сестра Спасена. Нравственият компромис между тези архаични селски люде е мъчителен и дълбок. Абсолютно нетрадиционен за времето, което го поражда. Той провокира и ненавист сред някои жители на селото, виждащи в Търна източник на редица неблагополучия: умрели деца, наводнения, лоша родитба на реколтата. На хулите им младата жена търпеливо отговаря: „Ако хвърлиш по мене камък, няма да ти отвърна, защото ще си права. Грешна съм аз, греховен е животът ми, макар много пъти да ми е минавало през ума да си отида от тая земя, че да не правя повече грехове. Ама и това е грях - да решиш да си отидеш. Господ ми даде толкова от себе си, че останах… да си отгледам децата. Тъй че всеки да си върви по пътя, пък Господ да му мисли за наказанията”. Търна е събирателен образ на гордата българка, която в името на любовта си е готова да се възправи срещу целия свят. И смирено да се откаже от всичко в името на спечелилия доверието й мъж. Икона, събрала в едно красотата и добродетелите на неизброими поколения селски мадони. Позволили си да обичат и да бъдат обичани по свой си избор на сърцето. Все пак привидната хармония в рода с нищо не е нарушена - едни от членовете му умират, раждат се нови поколения. Животът си върви, но случилото се не дава мира на майка Таш и тя ще го разкаже постепенно на своя син. Надграждайки сагата с нови картини от историята на предците. Андрей пък все по-често се връща в България, преоткрил някогашната си любов към красивата Марта. Тя пламва с нова сила и е дарена с многоцветно, дълго отлагано бъдеще. На сцената „възкръсват” Макс Авен и Флоранс - оказва се, че са участвали, без жената да знае, в секретна полицейска операция срещу контрабандисти на кокаин. За награда двамата са изпратени от фирмата на Габиани на високи постове в Брюксел. Разводът на Андрей с Флоранс е стъпка към промяна в живота на инженера. Той се жени за Марта и това е своеобразна награда от съдбата за многото години раздяла между двамата. Самата Флор е сред трагичните персонажи в книгата с явното си непознаване на обществените закономерности. Обзета от „кариерен бяс”, тя изпада в паника след катастрофата и смъртта на Авен. Чувства се изоставена, сама, недооценена. Бракът й с Нино Габиани не е нищо друго, освен розова завеса пред връхлитащите я проблеми. Не знае кому е потребна и живее с илюзията, че все някога с Андрей отново ще се съберат. Търси обичта и признателността на Серж, купувайки му скъпи имоти. Образът й в книгата постепенно избледнява, отстъпвайки място на пълнокръвната реалност в градацията на разказа. Ангелина Дичева не укорява своята героиня - тя е по своему симпатична с явната си беззащитност. Която си причинява сама, защото не може да разграничи моралните от материалните стойности в модерното битие. Така то постепенно я изтласква от своя център на внимание и Флоранс остава, макар не категорично, извън общия развой на сюжетната линия.
В мащабното разгръщане на творбата се мяркат редица привидно второстепенни герои: Жером, Лесли Джонс, Катя, дядо Милан, комисар Мишел Алварес, Джани Габиани… Одил, Саренка, Лоран, Изабел. Но всеки със своя осмислена роля в общия градеж на романа. Изключително свеж и убедителен е образът на Серж - олицетворение на съвременен млад европеец, с модерно мислене и мащабна визия за смисъла на човешкия живот. И тачещ родовите си корени, към които се отнася с уважение. Серж е носител на редица добродетели. Внимателен, по своему обективен, правещ успешни опити да разграничи добрите от лошите страни в същността на хората. Търсещ любовта чрез своя духовна ценностна система, която предстои да се развива и утвърди във времето. Той е и много човечен - изпада в покруса от смъртта на баба си Ташена, към която силно се привързва. В скръбта си не е сам. „Светът ми, моят свят - споделя Андрей - до който се бях добрал след години на безпаметност за рода ми и хората, с които съм кръвно свързан, сякаш се изсипа върху мене и ме затисна с всичките съдби, с които беше напълнен животът ми, но аз късно ги срещнах. Късно осмислих този чудесен свят. Късно, но завинаги. Той не се разпадна, просто една от носещите колони се разруши, но аз ще я въздигна наново в паметта и сърцето си дотогава, докато ме има. Толкова неща не съм забелязвал преди това, толкова неща е трябвало да знам, за да разкажа на сина си…”
Действието на романа няма географски граници и се развива в страните от Стария континент, отчасти и на Карибите. Ангелина Дичева успешно е изпълнила творческата си задача - да свърже минало и настояще, да вплете съвременния успял българин в стародавни дела, към които го тласка паметта на кръвта. Това е своеобразно предаване на факела на приемствеността от поколение на поколение. Авторката припомня, че в необятния свят, който ни примамва и зове, винаги остава едно незабравено кътче. Местенце, скътано дълбоко в душата, което си припомняме в трудни носталгични моменти. Повествованието е динамично, привидно накъсано и едновременно монолитно в плоскостта на авторовите търсения. „Малкият лотос” е модерен роман, предназначен за читателите от различни възрасти. Които, не се съмнявам в това, ще оценят правилно неговите художествени достойнства…