Велин Георгиев

„Художникът и вятърът” на Костадин Пампов от Пазарджик с тридесетина импресии, или стихотворения в проза по мотиви на поета Атанас Далчев, е поредното доказателство на народното твърдение, че не се знае от кой храст ще изскочи заек. И изненада, и задоволство изпитах още при първия досег с тази книжчица, сравнима с дебютна стихосбирка на млад поет. Но това са май стихове в проза, написани от самороден талант, който се появява на пренаселения литературен мегдан със скрито самочувствие на доказан автор. Автор, намерил себе си в себе си, автор от марката на Далчев - претегля всяко нещо на собствения си кантар и не го изкушава празнодумството.

Четох книгата на Костадин Пампов няколко пъти… И всеки път, когато посягах към нея, се досещах за твърдение на акад. Ефрем Каранфилов, който обичаше да предупреждава пишещите, че хубава книга е тази, към която посягаш повторно…

Костадин Пампов е философ по образование, а и по рождение. Роден е през 1956 г. в с. Черногорово, Пазарджишко. Завършил е философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Преподава философски науки в Езикова гимназия „Бертолт Брехт”, Пазарджик.

Авторът има дарбата на задушевен разказвач. Имам чувството, че той се родее с Джани Родари, иде от света и школата на Далчев, но по свой начин разширява хоризонтите на големия поет. Затова и книгата на Костадин Пампов започва простичко, но с оная художествена простота, която е по силите на белязаните с дарба. 

„Преди много години определили поезията му като „предметен реализъм”. Навярно са имали основания за това. Важното тук е друго и един литературен критик го написа. Поетът наистина често „говори” за предмети, но така, че отива отвъд тях. Убедително в този смисъл е стихотворението му „Художникът и вятърът”… „Нещо невидимо се „показва” посредством видими неща. С помощта им поетът „отвежда” читателите си  в един друг свят. Където „Красивото” и „Доброто” си дават среща.”

Вече споменах за школата „Далчев”. Територията на това литературно владение се разширява и то от такива стойностни труженици като Костадин Пампов. Ще се хвана за 28-ия фрагмент.

„Падащият от дървото лист бил съпровождан от сянката си. Когато листът се  „съединявал” със земята, сянката изчезвала. Много пъти поетът виждал това в природата. „Картината” на падащия лист обаче е „разказ” и за други „неща”. Haй-вече за живота на всеки човек. Сянката му го съпровожда винаги. Но той би могъл да не бъде сянка. Когато е избрал да бъде себе си. Макар че и тогава животът му ще бъде „игра” между него и сянката му.”

И макар самият Атанас Далчев да твърди, че животът на всеки човек е неуспех, то с ръка на сърцето ще кажа, че книгата „Художникът и вятърът” на Костадин Пампов е успех не само за него, а и за българската литература. Браво.

2011 г.