Панчо Недев

ПАЕШКИ РАБОТИ

- Наздраве, Капитане! Още сто ти давам… И все така, с шотландска ракия да черпиш!
- Наздраве, бай Танасе! Хубав човек си бе, комшу! Затова само теб съм поканил. Омръзнало ми е от добри и лоши хора, от умни и простаци! Доскоро не вярвах, че човек като опознае големия свят зад хоризонта става и доста саможив…
- Вярно! Че то, нали знаеш, защо съм дошъл тук да кукумясвам? Зарязах петия етаж с децата и внуците, зарязах и какафонията на градския живот…
Разговорът между двамата се води под беседката на кокетната вила на Капитана. За него дядо Атанас е не само добър съсед и човек, но и пазач на половин бройка на вилния му имот… Пият си уискито с лед, масата е отрупана с чуждестранни етикети. На втора фаза са и между обичайните, инертни думи за празна разговорка, старецът иска да попита нещо, което от няколко дни го боцка отвътре. Най-после преглъща решително хапката с черния хайвер и вдига пръст за внимание:
- Капитане, ша ма извиниш, ама един въпрос ме мъчи откакто се прибра от далечното си плаване…
- Кажи, бай Танасе! Да не би за хонорара…
- Не, бе! А-а-а, молим ти се, кой ти дава сега 200 лева за такава работа, по големи пари и от пенсията ми са!
- Кажи, кажи! Не се притеснявай…
- Абе… понеже хората от тарафа с насмешка говорят за твоите паяци… каква е тая паешка работа?
Капитана мълчи, мръщи се, клати глава, после махва
пренебрежително с ръка:
- Ей на, разбра ли, защо бягам от хората! Одумваха ме за марфата и наркотиците, дето не съм ги помирисвал; за милионите, дето ги нямам; за развода и жените по световните пристанища… сега и за паяците ли?
- Ама ти не се засягай! И аз не ги одобрявам тия клюкарства, само питам…
- Добре, ще кажа, бай Танасе… Знаеш, аз съм по екзотиката и по шантавите зоологически хобита. Имам си вкъщи малък терариум, една съседка го поддържа, когато ме няма - това е!
- Значи… имаш ги тия… умни и вълшебни паяци, а?
- Имам ги. От Индонезия ги донесох. Купих ги от зоомагазина на някакъв Научноизследователски център, който се занимава с произхода, популацията и генната модификация на паяците. Ти знаеш ли, че по нашата планета се срещат над 21, 000 вида паяци, 800 от които само в България?
- Откъде да зная! Моята зоология тука са кокошките, котките, кучето и двата заека… Зная само, че както се множи индийският и китайският народ сигурно ще дойде време, хората да ядат и паяци, редом с червеите!
- Ха така, вярно разсъждаваш! Затова съвременната наука мисли за бъдещата прехрана на човечеството.
- Чакай, чакай! Тии да не си ги купил за размножение и за ядене…
- Не бе, комшу, не ме разсмивай! Моите два паяка са екзотика, нещо като домашни любимци, с определени полезни умения и възможности…
- Хм! - прекъсва го старецът. - Че какви възможности може да има в главичката на един паяк, бе, Капитане!? Ти май ме занасяш с тая… паешка история!
- Може да не ми повярваш, но е така: генното инженерство в експерименталните си опити с животинския свят, бай Танасе, стигна до нечувани сензации… Моите два паяка, каквито в България все още подобни няма, са програмирани паешки защитни мрежи да плетат, но не в хоризонтално, а във вертикално положение, разбираш ли? И тая кръгообразна мрежа с диаметър 40-50 сантиметра си има стойка с две разперени дървени пръчки, като вътрешна телевизионна антена.
- И защо им е тая мрежа? За украса ли…
- Не се ли сещаш? Това е всъщност капан за нощни насекоми, от които науката се мъчи да ни предпази с разни пасти, мазила, спрейове, горящи свещи, електро-магнитни вибратори. И понеже тяхната мрежа леко фосфоресцира нощем, превръща се в идеално биологично средство в борбата срещу комари, папараци, мухи и всякаква летяща напаст. Аз откакто ги имам тия два паяка, нарочно махнах мрежата на прозореца си и комар не ме е ухапал!
- Хайде, бе! Извинявай, ама това на паешки работи и на фантасмагория ми изглежда…
- Ами да! Паешки работи и фантасмагория бяха до преди 15-20 години и компютрите, джиесемите, дигиталните камери…
- И? Как се гледат, с какво се хранят и поят тия умни паяци? С черен хайвер и уиски ли?
- Напротив! Издръжката им е много проста, евтина и безгрижна. Те си живеят на самозадоволяване! Каквото хванат в мрежата си, с това преживяват. Уловът им е и хляба, и питието.
- Бре, бре, бре! Ум да му зайде на човека!… И колко време живее тоя паяк? Не се ли замърсява, не се ли пренаселва тая мрежа от малките им паячета?
- Не! Най-интересното и революционното в биологическия сертификат на тоя нов вид екзотичен паяк е, че те не живеят дълго, най-много 3-4 месеца, в рамките на един нормален годишен сезон. А когато създадат поколение - живеят не повече от десетина дни. Децата им буквално ги изяждали, тъй пише в рекламната им визитка.
- Хайде, бе!! - възкликна за втори път с едни и същи думи старецът и рязко се дръпна от Капитана, после подхвърли многозначително: - Ей това не ми харесва и ме плаши! Недай си Боже, голямата световна наука да измисли и такива човеци от нашия български ген - политици, премиери, депутати и прочие управници…
- Защо, бе бай Танасе? Какво не…
- Ама как защо? Не разбираш ли?… Че те както се карат, обиждат и ненавиждат, както са се хванали за гушите в Народното събрание… ще започнат и публично да се самоизяждат като твоите… паяци! А това хич не е паешка работа!

КРАВА БЕ, КРАВА!

Бай Димо Сарфоша е от постоянното присъствие на Снекбара. Както се подразбира от прякора му. В ранния следобед го улучвам самотен и замислен на неговата масичка в дъното на заведението. Докато си поръчвам питието, той само ми махва с ръка за поздрав и без да ме погледне, започва дежурното оплакване от жена си:
- Крава бе, крава!… Мойта крава пак ме нервира и дойдох да си дезинфектирам яда с малка гроздова… И ти ли…
Не се доизказва, но зная какво иска да каже. Според него, всички постоянни посетители на заведението са временно прогонени от къщи или от жените си, или от майки и тъщи, или от палавите си деца. Замълчах - не исках да захващам празен разговор, чаках той да си доразвие днешната тема за съпругата-крава.
И той точно това направи, загледан в празната си чаша:
- Крава е! Да беше поне като оная… рекламната от телевизията, шоколадовата Милка… И моята Милка се казва, както знаиш, ама къде ти оная!… Културна, симпатична, с божествена стъпка, породиста, млечна… Де да беше и моята като нея… с едно нежно, внимателно, дълго „Мууу!” да ме побутва, когато прекаля вкъщи с госпожа Чашката, а тя… направо с точилката и с дръжката на метлата, с рогата напред, значи! Със запретнати ръкави, а понякога и на бой налита… Какво уважение към стопанина на дома, нали?
- Ти затова ли в последно време започна „ливада” да й викаш?
- Затова! Улучих й слабото място. Много се ядосва, пощурява като й викна: „Е, стига де, ливадо-ливадке!”
Изведнъж прихнах, смешно ми стана от това негово „ливадо-ливадке”, прозвуча ми като рефрена на познатата песен „Дилмано-Дилберо”, а той веднага се вклини в смеха ми:
- А-а-а, моля ти се! Моите смешки не са безплатни, акъл хабя да ги измислям, запомням и класифицирам в моя биологичен компютър! Трябва да почерпиш!
Какво да го правиш, можеш ли да откажеш на такъв симпатяга, който макар за броени минути, може да те изолира тотално от тежките проблеми на живота! Поръчах му питието и веднага подех темата за „ливадата”:
- Че това… „ливада” не е чак толкова обидно за жена! Нали ливадата е пълна с росни полски цветенца, с красота, пъстрота и зеленина, с пеперуди и пчелички…
- Е да, така е! - заключава философски той, ухилен доволно над току що донесената пълна чаша с гроздова. - Ама тя, жена ми, вижда другото значение на сравнението с ливадата! Че там пасат селските говеда, ровят я мръсните прасета, попикават я бездомните кучета; че пеперудите и пчеличките, както казваш, кацат на цъфналите бурени… И най-важното - че цветята на ливадата всяка пролет цъфтели, раждали се за нов живот, а тя… моята крава, значи, отдавна е цъфнала, прецъфнала и повехнала… Затова ти казвам, че й улучих слабото място… Наздраве! За другите… младите, културните, „шоколадовите” крави!