ПЪПНАТА ВРЪВ
Родил съм се вечерта на 26 октомври, 1941 година, на връх Димитровден, в ръцете на баба Урловка, акушерката на Победа. Баба ми Станка заметнала пъпната ми връв върху керемидите на къщата. Повече от седем десетилетия тая пъпна връв още ме държи здраво свързан с родното ми място.
ВИСОКИЯТ БАИР БАКАДЖИК
В детството си най-много се радвахме да се изкачим на Бакаджик, за да видим какво има по-нататък. В ясни дни силните ни очи отразяваха сините отблясъци на морето и хълмистия гръб на Странджа на югоизток. Надолу погледът ни потъваше в Манастирските възвишения.
Тогава планините, реките, дърветата бяха за нас живи същества. Вярвахме, че красавицата Странджа белела платно на Тунджа, но немирният Сакар грабнал края му и го повлякъл по течението на юг.
Така от гънките на платното се е опнала високата равнина, на която израстваме и живеем.
ОТКЪДЕ СМЕ?
НАШИЯТ КРЪСТОПЪТ
В детството ми светът стигаше до края на селото. А ние от хиляди години живеем на вратата между два континента. В нашата Тракия свършва Югоизточна Европа, но пътят продължава през Босфора към Азия.
Родната ни земя е първата завоювана българска земя на юг от Стара планина след победата на хан Тервел над ромеите през 705 година. На два километра от къщите ни още личи старата граница Еркесия, пресечената земя на прабългарите.
НАШЕТО ОГНИЩЕ
1538 г. Мансарлий възникнало около чифлик на турски спахия.
1609 г. Мансурлу, кааза Ямбол, имало 40 домакинства.
1830 г. Последвало руската войска и се заселило в Бесарабия.
1830 г. Възобновено с преселници от Твърдишкия балкан.
1876 г. Спасява бегълци от Бояджишкия бунт.
1913 г. Приютява бежанци от Одринска Тракия.
1934 г. Преименувано в Победа.
ПЪРВИЯТ ХРАМ „АЛЕКСАНДЪР НЕВСКИ”
Софийският патриаршески храм „Александър Невски” не е първият в България с името на великия руски пълководец и светец. Още през лятото на 1879 г. нашите прадеди, заедно с войниците на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев, наченали градежа на Бакаджишкия „Александър Невски” и го довършили през 1884 г. Другите два храма, в София и в с. Шипка, посветени на победителя на шведите и теветонците, са издигнали десетилетия по-късно.
Генерал Скобелев дарил за богослужението позлатено четвероевангелие и сребърен кръст. В храма се съхранява и заветен списък с имената на загинали за свободата на България 462 руси и 449 българи.
ИЗКОННО БЪЛГАРСКО
Десетки племена и народи са се установявали и живели на нашата земя. Техните сенки надничат зад всеки хълм, техните стъпки още личат по Тепето и гробните могили в нивите ни. До нас са стигнали следите от перси, траки и елини, келти и хуни, монголи и тюрки… Победители или победени, те минавали, оставали, заминавали по безкрайния път на историята …чак до нашите предци, които забили в пресечената земя своя стяг от конска опашка.
Оттогава нашата земя не е докосвана от чужди ръце.
Тъпкали са я натрапници, но върху нея не е покълнало нито едно чуждо семе!
Ние сме, които сме длъжни да я оставим чиста и плодна за родените след нас.
