Галина Ганова

***

Къде ли не ходих, къде ли не скитах -
от Видин до Китен, от Мелник до Варна,
във Рила и Пирин пътеки преплитах,
по плажове бях от Бургас до Каварна.

Но щом съм далече, боли ме сърцето
за родния град, за уюта домашен.
И връщам се винаги тука, където
приятел поема ми куфара прашен.

А сутрин, когато от горската стомна
Балкана във моя прозорец разлива
омайна прохлада, той все ми напомня,
че тук, само тук, съм свободна, щастлива!

ПРОЛЕТ

Кървав залез на небето се разля
и зави Балкана с огнено-червена риза.
Самолет надраска сребърна черта,
бели облачета във гердан наниза!

Осветил ми пътя верен към дома -
сговорчиво светофара ми намигна!
Златната перука на двузъбата луна
над лозята ширни бавно се надигна!

Та нали е пролет - китна и зелена!
За живот се този град събужда!
И душата на поета - птица окрилена,
от съня си зимен тихо се пробужда!

ТИХА НОЩ

Нощта разстила черната си прежда
през Веслеца в близкото село.
Балкана над града привежда
високо, Ботевско чело.

Отдъхват улиците прашни
от шумове, оловни пари…
Затихват спомените страшни
на възрожденски къщи стари.

Последни стъпки, бързащи, широки
преследват своите съдби.
Във жилищните блокове високи
заспиват кротко хиляди мечти!