Драгни Драгнев

В разговори, в приятелски изповеди често чувам, че българската жена била по-влюбчива от мъжа, по-искрена, по-всеотдайна и по-истинска. Вятър и мъгла. Бабини деветини. Мъжете, общо взето, както всякога е било, са престорени, лъжат, мамят и в крайна сметка гледат да прикоткат и примъкнат жената до леглото. Останалото е романтика и фантазия.

Според мен, така приказват само невежите и глупаците. Приказват си тъй нарочно, от завист и злоба. В тази игра на радост от живота няма разлика между мъжа и жената. Измяната, коварството в повечето случаи обаче е присъщо на жената. Живея и наблюдавам нашето битие от много години и зная какво говоря и припявам от моята камбанария.

Мисля, че жената е склонна към изневяра в по-голяма степен от мъжа, което я приближава по-осезаемо до лекомислието, сиреч, до раздялата. В днешно време дори тя е по-агресивна, по-предизвикателна, по-свободолюбива и по-освободена в морален аспект, ако имам право да се изразя загадъчно.

Да не казвам, че много жени днес търсят скъпите удоволствия, интересуват се предимно от богати и влиятелни мъже, от обкичени със слава мъже на висок пост и ранг. Пък и жената днес не иска да бъде робиня на мъжа, както е от памтивека. Все гледа да го упътва и командва и да му слага не само юзди, но и рога, да го язди като кон на дълги и къси разстояния, дори и на състезания да го води..

Не се шегувам, моля ви се, не хиперболизирам. Не се правя на интересен и забавен. Изваждам думите от торбата на моите наблюдения и бдения. Не съм пророк, нито съдник. Но зная, че зодиите не казват истината или я казват за малцина и то със сладникав вкус.. За мен животът е ясен като бял ден и прозрачен като изворна вода. Връща се матриархатът, да знаете. Дългият български преход към демокрация върна у нас матриархата. Върна го ей тъй, между другото, по време на голямото лутане на хората и скок-подскок от трън на глог.

Жената отново поема ръководната роля в семейството, в стопанския и обществения живот. На първо място обаче - в интимните отношения, в отношенията с мъжа. Понякога дори го унизява, като играе на въже, макар и да го уверява, че е нейният Бог.

Българската епоха на патриархата удари спирачки. Което не значи, че моторът й не работи, макар и да е загасен. Днес обаче кормилото на живота е по-скоро в ръцете на жените, отколкото на мъжете. Предимно в ръцете на младите жени, на жените на средна възраст и на момичетата с едва напъпили гърди и разтупкани от славеите на любовта сърца. Просто не искат да се примирят с отредената им второстепенна роля в живота, както е по традиция от стародавни времена. Всичко това може да е за добро и за хубаво.

Вижте жената отблизо и на светло. Тя се нагърбва с какво ли не. Измества мъжа от обичайната за него дейност. Втурва се в политиката, ръководи партия, изявява се като смел агитатор, доминира в телевизията и радиото. Задръстено е от жени в образованието и здравеопазването. Да не говорим, че те господстват в литературата и журналистиката, във всички сфери на науката и културата. Това е положението. Няма защо да си кривим душата.

В края на краищата жената ражда деца, отглежда ги, възпитава ги, растат под крилото й - и тя е орлица, готова да ги брани. Това вече е майката, единствената и святата, пред която се прекланям и шапка свалям. Да носи в сърцето и утробата си живот - ето отредения подвиг на всяка жена. Всичко останало се събира в прегрешенията й. За тези прегрешения човешки ние, мъжете, трябва да й простим. Не от немай-къде, не само от любезност, а задължително и с усмивка.