Людмил Симеонов

„Сълза от моята вселена” е озаглавил третата си стихосбирка поетът от свищовския край Недялко Чалъков. Книгата му има известен антологичен характер, тъй като в нея той е включил стихотворения и от предишните си две поетични книги. И сега Недялко Чалъков не изневерява на своето поетическо амплоа - да пише за неща, които са лично преживени и изстрадани и през годините са осмисляли и стопляли нелекия му житейски и творчески път - уюта на бащината къща с тополката пред нея, майката, чиито очи „питат все за мен”, родното село, България с нейната трагична съдба, царственият Търновград, с който поетът е свързан съдбовно, обичта на любимата жена… Обединени в три тематични цикъла - „До следващия ден оставам”, „Да палнем сватбените свещи” и „От стомната да пия светлина”, стиховета на Недялко Чалъков, издържани в традиционния класически стих, се опитват да се докоснат до най-чувствителните струни на душите ни, без да имат амбицията да откриват някакви нови, модерни поетически средства или необичайни теми и мотиви. Може би и затова те звучат така непредпоставено, непринудено и беззизкусно.
Недялко Чалъков е роден през 1940 г. в с. Алеково, Свищовско. Завършва българска филология във Великотърновския университет. От 1980 до 1993 г. е редактор в БНТ - Телевизионно студио - Велико Търново. Автор е на десетки документални филми. Главен редактор на в. „Неделник” и на списание „Басейн на Янтра”. Публикувал е в много регионални и централни издания, печелил е национални конкурси с очерци и поезия, негови стихове са излъчвани по БНТ и БНР, превеждани са на руски, румънски и украински езици. Член е на СНБП. Автор е на стихосбирките „Върху жарава стъпвам” и „Самотен под дъжда”, на „Моите незабравими срещи” (спомени, интервюта и непубликувани писма с изтъкнати български творци), на мемоарите „Моята тъща” (единствена по рода си книга у нас, претърпяла две издания). Съставител е на антологията „Търновград”, 2008 г. Търпеливо и скромно, без да шуми около себе си и без да се изживява като творец с особена мисия, но познаващ добре своите поетически възможности, Недялко Чалъков ни убеждава, че и в „простите неща” може да се открие истинска поезия и че „истинският поет, дори когато се губи от очите на читателите, остава винаги при себе си, в пределите на своя поетичен свят, сред живата жарава на своите лични вълнения. И е прекрасно, когато понякога тези лични вълнения избухват като огнени искри и падат върху белия лист - падат с луда или укротена страст, за да се превърнат в искрени, в съкровени, в талантливи творби…” (Матей Шопкин).