Анита Коларова

Колко лесно е да си поет! Сядаш над белия лист и започваш да редиш рими върху най-тривиални теми, макар това да не ти се отдава ни най-малко. За художник и композитор има по-строги изисквания.

При непрестанното роене на „поети”, при наличието на толкова много кандидати за славата по света и у нас, ще се намери ли днес поне един, който е готов да жертва живота си, за да защити това, което е написал? Някога да! Ботев! Байрон, Пушкин, Лермонтов, Петьофи, Лорка, Вапцаров. Тяхното творчеството се е с л я л о с житейския им идеал и път, завършил с геройска смърт.

Но в наше време? Когато моралните ценности се смениха с нови, които са по-скоро аморални?

Преди много векове такива поети са били а ш у к и т е, готови на смърт заради възвишеното, с което ги е докосвала поезията. Заради правото си да защитят честта си, таланта си, с цената на своя живот. По месторождение - азиатци. Според редица изследователи, родина на поезията е Азия: Иран, Ирак, Азербайджан, Узбекистан, Персия, където са възникнали рубаите - /Абу Саид, въвел ги в литературата, Омар Хайям и др./, Сирия, Грузия, част от Турция….

В един от най-старите градове в света Техеран /6 хилядолетие пр. н. е./, столица на Иран, поезията, а и всички изкуства са били на особена почит. Вавилонците са го наричали „царският град”.

Твърди се, че територията на Иран е била покрита с чисти диаманти. В пряк и преносен смисъл, въпреки превратностите на историята и съдбат! Минавайки през пустинята покрай древни руини, човек стигал до Казвин - град в Северен Иран, където е била резиденцията на нежните с е ф е в и д и, хора на изкуството, меценати и апостоли едновременно.

Кое ме привлече към а ш у к и т е? Романтиката им! Дълбоката чувственост! Особеният поглед към поезията. Не записвали стиховете си, знаели ги наизуст. Те отказват да „улавят” звуците в своите стихове и да ги превръщат в мъртви букви. И не от неуважение към буквените знаци, не! На звуците, които носят мелодичността, те гледат като на волни птици, които всеки път летят с различен полет, по-високо или по-ниско, но с неизменната свобода, която не познава стените на кафеза. Свободата, с която живеят и самите те.

И така, това са поети, които вдъхновено рецитират стотици, хиляди стихове като слепия Омир. Изключително горди, те живеят в селата около град Шуша /Азербайджан/, където е роден и живял знаменитият азербайджански поет Молла Панах Вагир, и си устройват състезания.

Почти във всяко село в Карабах имало местни певци, които през зимата творят поезия, а през пролетта тръгват да странстват и изпълняват песните си по дворци и колиби.

Известни са и т р и села, обитавани само от поети. В ЗНАК НА ПОЧИТ КЪМ ПОЕЗИЯТА, КАКВАТО ОРИЕНТЪТ Е ИЗПИТВАЛ ОТ ВЕКОВЕ, ТЕ СА ОСВОБОДЕНИ ОТ ВСИЧКИ НАЛОЗИ И ДАНЪЦИ КЪМ МЕСТНИТЕ ФЕОДАЛИ.

Едно от тези села е Таш-Кенда. Ашуките носят дълги коси и копринени роби. Пеят и се състезават по метафори и сравнения. Излъчва се победител. Многобройното жури, в което участват и слушателите със своите аплаузи, възгласи, забележки и възхищение, няма как да се поддаде на корупция.

По правило ПОБЕДИТЕЛЯТ е имал правото ДА ОТРЕЖЕ ГЛАВАТА НА ПОБЕДЕНИЯ! Нещата са били сериозни, борба на живот и смърт, кървава корида в ИМЕТО НА ПОЕЗИЯТА!

Пита се при кой министър на културата в съвременна България поетите са били облагодетелствани по такъв начин? Може ли да се мечтае за нещо такова? А съвременните поети?!! Можем ли да ги сравним с а ш у к и т е?