Ирена Панкева

Тръгна си зимата вече. Пролетно слънце напече. Никнаха свежи тревички, литнаха първите птички. Зайо, готов за закачки, бодро засука мустачки и из гората закрачи, за да потърси кълвача. Но се изплаши, защото нещо му бръмна в ухото – куче ли близо излая? Зайо от страх се замая – вместо в хралупа дълбока, скокна в обратна посока. Хукна през храсти и клони – куче нали го подгони! Стигна при свойта кумица – старата, хитра лисица. Тропна й той на вратата, Лиса се скри под кревата. Каза му да си отива, че да отвори не бива – кучето й е роднина, ще й се сърди година!
Стрелна се Зайо веднага, хукна отново да бяга – хукна през храсти и клони, куче нали го подгони! Стигна в дома на сърната и уморено простена:
- Сестро, отваряй вратата, кучето гони ме мене!
- Зайченце, страх ме е много, да ти отворя не мога!
Стрелна се Зайо веднага, хукна отново да бяга – хукна през храсти и клони, куче нали го подгони! Стигна до къщата миша, тежко пред прага задиша и уморено простена:
- Кучето тича след мене. Мишко, сестрице, пусни ме, силно сърцето боли ме!
- Тясна е моята къща, тя е кутийчица съща. Тичай през храсти и клони, бягай, щом куче те гони!
Стрелна се Зайо веднага, хукна отново да бяга. В страшната утрин гореща кой се зададе насреща! – през трепетликите млади Зайо Козел Белобради с радост позна отдалече:
- Козльо, без сили съм вече. Кучето гони ме, братко, скрий ме при тебе за кратко!
Козльо с готовност изблея:
- Ще те спася от злодея. В близка кошара живея, бързо да влизаме в нея!
Заекът там пренощува, на сутринта се сбогува – своя спасител прегърна и у дома се завърна. Срещу неканени гости здраво вратата залости.
Мина се време не много, мишката чукна:
- За Бога, зайченце, скрий ме за кратко, гони ме ястребът, братко!
Зайо вратата отвори и добрината й стори. По-късно пак се почука:
- Зайо, сърната е тука. Скрий ме при тебе за кратко. Гонят ме хората, братко!
Зайо отново отвори и добрината й стори.
Е, как се случи така, че Лиса горчиво да плаче и упорито да чука:
- Зайо, каква злополука! Скоро намирай ти ключа – гони ме злобното куче!
Заекът без да мърмори и на Лисана отвори.