Ирена Панкева

На Емилиян Станев

Имало едно време гъста гора. В гората извирала буйна река. В нея живеело мъничко раче – много безстрашно и мило юначе. Криел се Рачко в подмоли студени. Имал си той и мустачки антени. Те му показвали как да се движи, как да се пази от грешки и грижи. Рачко обичал със двете си щипки леко да щипе блестящите рибки. В тинята той се заравял изкусно и си похапвал обилно и вкусно. После поемал назад да се връща в своята сигурна, каменна къща.
Близо до тази подводна къщурка имала дом госпожа Костенурка и веднъж старата, бавна съседка сложила костената си жилетка; тръгнала привечер покрай реката – да се разходи за малко, горката, но се загубила в храстите тъмни из бреговете скалисти и стръмни. Рачко дочул госпожата да плаче: – Помощ, спасявай ме, миличко раче! – хукнал през тинята, през коренища, ала не виждал от бързане нищо. Някаква гладна, кафява грамада грубо се спуснала да го напада – Мечо си мислел, че лесно ще стане рак за вечеря в реката да хване. Тъкмо си рекъл, сега ще го пипна, Рачко със острите щипки го щипнал. Мечо учудено гледал реката – кой го нападнал така от водата? Може ли малко и глупаво раче да е такова безстрашно юначе? После по тайна пътека отминал, за да си търси късмета в пчелина.
Силно се свила на Рачко душата, но продължил и открил госпожата. Дружно заплували те, а реката като че ли им била непозната. Сенките станали много неясни, всяка минута навън – по-опасна. В тъмното някой зловещо избухал откъм гората заспала и глуха. Вятърът люшнал тръстикови саби. Мигом закрякали стреснати жаби и полетели изплашени птици към висините с трептящи звездици. Спешно събудили слънцето златно и полетели отново обратно.
Рачко и бавната, стара съседка нещо объркали своята сметка – краткия път по водата избрали, а сутринта у дома се прибрали. Там костенурката благодарила за помощта и добрата закрила.
Ето, че може и мъничко раче да е безстрашно и мило юначе!