Мария Антонова

Когато на 31 октомври 1984 г. Индира Ганди (1966-1977/ 1980-1984) бе убита дълго време след това си задавах въпроса: Защо? Какво се случи в тази огромна държава, за да бъде застреляна от охраната й министър - председателят на Индия.
Обяснение на отговорите, които ме вълнуваха ми даде книгата „Индира Ганди” на унгарския журналист Гьорг Калмар, изд. Партиздат, София, 1985 г. Калмар е живял продължително време в Индия и отлично е запознат с последвалите по това време събития.
Но нека разгледаме икономическото и верско положение в проблемия щат Пенджаб, който изиграва ключова роля в убийството на Индира Ганди.
В края на 70-те години на миналия век, щата Пенджаб е една „малка” държава в държавата Индия с 16 милиона жители с 50 хил.кв.км.площ. Той е най-големият производител на жито. Броят на автомобилите на 10 хил. души е 129 срещу 48 в Индия. Освен това спестяванията на човек в посочения вече щат са 746 рупии срещу 387 в Индия. Самочувствието на сикхите, което е преобладаващо население е твърде голямо. За потвърждение на това ще добавя и факта, че в щата живеят мохамедани, индуси и сикхи, но помежду им никога не е имало мир.
Съществува спор кой е основал новата вяра в Пенджаб. Гьорг Калмар споменава в книгата си т. нар. учител на сикхите Нанан (1469-1538). Последният, десетия гуру Говинд Сингх обяснява, че след него няма да има друг гуру и тогава ще започне образуване на организирана армия т.е. воини на вярата. Всеки от тях ще бъде задължен да носи сабя, кама или в най-лошия случай нож.
През 1947 г. когато Индия извоюва своята независимост, в Пенджаб живеят 55 % мохамедани, 30 % индуси и най-малко, около 15 % сикхи. И се очертава много интересно самоопределение. Мюсюлманите застават на страната на Мюсюлманската лига и искат да основат Пакистан. Индусите застават зад Конгреса, докато сикхите следват Акали Дал, чиято партия настоява за Пенджабска Суба. Голяма част от мюсюлманите се прехвърлят да живеят в Пакистан, а в Пенджаб остават индуси и сикхи, които таят омраза помежду си. Процентното съотношение отново е в полза на сикхите 55 % на 42 %. Партията на сикхите, начело с Акали Дал настоява разделението на Пенджаб да стане на религиозна основа, което политик като Джавархалал Неру добре разбира до какво ще доведат противоречията, които ще последват и не приема доводите им. Но конфликтът с годините тлее…
След неговата смърт, партията на сикхите се разцепва и крилото на Сант Фате Сингх успява да отвоюва от правителството самостоятелна Пенджабска Суба. Пенджаб е разделен на две, сикхите говорят пенджабски, а малцинството индуси, които също говорят пенджабски образуват Пенджабска държава и много малка част от индусите, които говорят хинди и сикхи образуват Харияна.
И двете държави имат една и съща столица, която и двете държави настояват да я имат за своя. Ръководителят на сикхите Сант Фате Сингх на няколко пъти публично заявява, че ще настоява да го изгорят жив на кулата на Златната църква, в случай, че не получат столицата Чандигарх.
Необходимо е да се отбележи, че независимо дали на власт е Конгреса или Акали Дал ръководителят е винаги сикх.
В началото на 80-те години партията на Акали Дал е в партийно противоборство. Конгресът се опитва да изведе дивиденти от това. В периода 1977-1980 Джаната проваля Индира Ганди и на власт в Пенджаб е партията на Акали Дал.
Златната църква е наречена така поради това, че покривът й е облицован със златни пластинки. Около нея има малък четриъгълен басейн. За да се стигне до нея се минава по мост, по който денонощно преминават множество народ, едни като туристи, а други да чуят разбираеми текстове. Отвъд езерото има постройки, социални домове, там са и домовете на духовните лица, както и техните канцеларии. Църквата е била място за трупане на оръжие и бойни запаси.
През нощта на 6 юни 1984 г. към църквата се прибижава танк, който със силни прожектори я осветява и я обсипва с картечен огън. Взривява се и складът за боеприпаси. Убити са ръководителите на бунта Биндранвале и Амрит Сингх, както и още 39 участвали в защитата на Златната църква. За сикхите обсадата на църквата е и оскверняване, което засяга дълбоко фундаменталистите. Те се заклеват да отмъстят и не след дълго успяват.
Трябва да отбележим, че движението „Калистан” ръководено от д-р Джагаджит Синг Чонхан води политика на предателство спрямо Индия. Той е инициатор на изгаряне на Конституцията и на националното знаме.
Според Индира Ганди размириците в страна идват от сикхите, които живеят в чужбина. А те не са никак малобройни. Така например в САЩ живеят 250 хил. сикхи, а в Англия техният брой е още по-голям, около 400 хил.души.
На 31 октомври 1984 г. в 9 ч., когато излиза от жилището си и се отправя към канцеларията Беант Сингх, един от най-доверните й служители поздравява Индира Ганди със сключени ръце, изчаква я да отмине няколко крачки пред него и стреля три пъти в гърба й, след което последват още шестнадесет куршума от другия охранител Сатвант Сингх. Индира Ганди е откарана в намираща се наблизо университетска болница, но по пътя умира ненавършила 67 години.
След убийството на Индира Ганди в чужбина се провежда демонстрация на която сикхите изгарят националното знаме, - те празнуват, пеят, играят и черпят по лондонските улици.
А в Индия жертви стават стотици невинни сикхи и не само там. Избити са сикхи във влаковете, таксиметровите шофьори изгаряли заедно с колите си. Но най-много пострадалите са в Делхи. Тежката обстановка продължава седмици наред, докато председателя на републиката Заил Сингх не назначава Раджив Ганди за министър - председател, който е четвъртият в управленския апарат на Индия.
Раджив Ганди (1984-1989) няма възможност продължително време, като предците си да управлява Индия, поради атентатът извършен над него с букет подаден му от женска ръка на камикадзе.
Така завършва управлението на династията Неру, оставила трайни следи в историята на тази огромна държава.

—————————–

Мисли на Индира Ганди:

- Има два типа хора. Такива, които вършат работа и такива, които вземат на кретид. Опитайте да бъдете в първата група. В нея има по-малко конкуренция;
- Аз виждам това, което искам да видя;
- Баща ми беше държавник, аз също съм в политиката. Баща ми беше светец, но аз не съм.