Таньо Клисуров

Родината обичам по човешки.
Не знам на нея, но на мен е нужно.
Не й прощавам упреци и грешки
за падане на колене пред чужди,
за слугинаж в годините предишни,
за днешните измислени кумири,
за смъртите жестоки и излишни
на Гео и Моряка млад от Пирин.

Родината обичам по човешки:
тревожи ме съсухрена и бледа,
за всеки нож в гърба й ми е тежко,
забит от мним приятел и съседи.
Готов съм да й дам ръка, когато
залита слаба, както днес го прави,
когато нейното достойнство в злато
пресмятат нагло силните държави.

Родината обичам тихо, скромно.
Не чакам завещание от нея -
да осребрявам обичта синовна
с наследство, от което да живея.
Да пиша името й честно още мога,
надвесен упорито върху листа.
Погледне ли сърцето ми към Бога -
аз виждам Нея - праведна и чиста.