ЗА ЧИСТОТАТА
Псалом ХІІІ
ЗА ЧИСТОТАТА
Направил* си човек
да върви към Теб и да Те постига.
И вярващият в Теб. И невярващият.
Вярващият върви в светлина,
невярващият - в мрак.
Вярващият върви в надежда,
невярващият - в безнадеждност.
Всеки човек идва при Теб.
Широки са пътищата на тоя свят.
Пътят към Теб е тесен.
Пътищата на тоя свят
са осеяни с камъни, капани и ями,
обрасли с тръни и репей,
на всяка крачка по тях дебнат
зверове, аспиди и гущери,
скакалци с челюсти, остри като меч,
на всяка крачка по тях - препятствия,
изкушения, сладки като грозде,
които носят погибел.
Пътят към Теб е чист… На любовта…
Колкото по-близо до Теб е човек,
толкова по-чисто е сърцето му,
толкова по-висока е честотата,
на която трепти, съзвучно с честотите Ти,
толкова по-тънка е границата,
която от злото го дели.
Природата на греха в света боли
и делата му са брутални -
убива, краде, не зачита, пожелава чуждото,
твори неправда, подлага динени кори,
удря непозволено, изотзад или под кръста,
отблизо или отдалеч.
Пътят към Теб прави греха неузнаваем.
Колкото по-близо до Теб е човек,
толкова по-фина е природата на греха,
който го преследва.
Колкото по-чисто е сърцето му,
толкова по-неуловим е грехът,
който го напада.
Но човекът се подхлъзва, препъва се о него,
пропада на всяка крачка, цял изподраскан,
вика и вика към Теб да му помогнеш
или в себе си, поломен от печал, реди
мъчителните си съкрушения…
…Помышляю день страшный
и плачуся деяний моих лукавых:
како отвещаю Безсмертному Царю,
или коим дерзновением воззрю
на Судию, блудный аз…
За Своите Ти си приготвил
жилища на небесата,
а тук на зверовете си ги хвърлил -
на чакалите и вълците,
на змиите и скакалците.
Няма как човек да им избяга.
Дали ще живее в царски дворец
или в сламена колиба,
сред гъмжилото на света
или в уединението на манастир,
в градините на изобилие или в пустинята,
все едно - човек е в плен на греха
и не може да му устои.
Ти си Ловецът, Който убива звяра.
Ти си Стопанинът, Който се грижи за овците Си.
Ти си Строителят, Който прокарва прав път -
чистия път, пътя без недостатък - към небето.
Ти си Зидарят, Който гради мостове
над водите и пропастите, от бряг до бряг,
от света - към другите светове.
Твоя е десницата, която води Своите
към светлина.
Лутам се по пътищата на света
и не мога да стигна до Теб -
крайчеца на дрехата Ти да досегна.
Зверовете рикат подире ми -
не мога да им избягам.
Стрелите на злоба и зло ме настигат -
не мога да ги отклоня.
Страстите късат от мен жива плът,
разяждат душата ми, цялата я поглъщат -
нямам сили да се противя.
Избягах в планината на легендите,
на дълбоките снегове и на белия вятър,
за да търся покой, за да намеря спасение.
Виках Те
в царството на вълците и на дивите орли,
сред скали, опиращи във висините,
и тревясали пътеки,
по които отдавна никой не върви.
Виках Те
сред зашеметяващо цвърчене на щурци
и кантариони, които греят като слънца.
В прозрачината на въздуха
срещах живелите преди мен като видения -
долавях неясните им черти,
горестните им песни за любов и за смърт,
огласяли върхарите,
откъслечните им сказания
за неща, които под небето са се случвали,
от които душата настръхва и косата се изправя,
и попивах мъдростта им:
„Кървави са пътищата на тоя свят,
побелели от кости, почернели от скръб -
ми говореха. - Пътят към Него е чист.
Пътят към Него е пътят на любовта…”
От страховити канари вдигах към Теб ръце
(които досягаха небето) -
да отвориш сърцето ми за любовта.
И когато въздухът ставаше тъй прозрачен,
все едно прозрачината се разсипваше;
и когато формите се изостряха и от тях,
и някак изотвсякъде
като че започваше да струи светлина;
и когато всичко наоколо засияваше
и сквернотата в мен се стопяваше без следа -
знаех, че Ти си дошъл.
Насаме с Теб. Лице в лице с Теб.
Без посредници. Без покривала. Без думи.
Без форми. Без зримо и незримо.
Само - знание, че си Ти.
И душата ми ликуваше.
Защо ме запрати
в претъпканите, тъжни градове,
където се обърквам и се лутам,
и не знам какво без Теб да правя?
Защо ме запрати
в претъпканите, страшни градове,
където ме застигат злочестини
и не мога да ги превъзмогна?
Как да се спася от зверовете на света,
от хората, които носят зло,
които хвърлят примки, примамки и нараняват?
Как да спра нечистотата,
която цялата ме облива, цялата ме превзема,
когато сърцето ми още трепти,
съзвучно с честотите Ти и е беззащитно?
Колко мъка трябва да превъзмогне човек,
за да се пречисти?
Колко мъка трябва да преживее човек,
за да заслужи радостта,
която за него си приготвил?
Ти, Господи, си моето спасение
по пътищата на света.
Вдигни ме от немощта. Избърши сълзите ми.
Умий ме. И ще стана чиста.
Открий пътя на любовта пред мен.
И ще засияя.
2-3.11.2013 г.
—————————–
* В псалома са използвани цитати, мотиви и образи от Библията и Православен молитвослов.
