Цветан Пешев

- Искам - спира ме Тодор Климентов на площад „Славейков” - да науча една китайска дума. Като кажеш нещо на китайски, все друго си е! Та ми кажи - вика, - една, ама да е по-лесна!
- Ще ти кажа - викам, - но преди това ще научиш и един йероглиф! Знаеш ли колко е хубаво човек да знае и един китайски йероглиф.
- Ама как, бе! - върти Климентов очи, сякаш всичките му работи зависят от този китайски йероглиф.
- Китай - започвам тежко-тежко - на китайски се пише ето така - и му показвам буквата „ф” от заглавието на вестник „Литературен фронт”, който държи в ръката си.
- Ф - гледа ме изненадан Тошко. - Само Ф?
- Да - отговарям, само Ф! „Ф”, както е написано тук - квадратно, а не кръгло „Ф”!
И обяснявам откъде е дошло: това е земята, чертаели древните китайци един четириъгълник, а тук сме ние - и разполовявали средата с една отвесна черта. С други думи - „живеем в центъра на света”. Както, викам, европейците смятат, че живеят в центъра на земята, както американците смятат, че живеят в центъра на света, а ако питаш, викам, жителите на Огнена земя, и те биха пуснали една черта, но първи са го направили китайците. Та така, заключавам аз, йероглифът на Китай е българската буква „Ф”!
- Е, мога ли да го забравя! - вдига ръце Климентов. - И да искам, не мога да забравя това българско „Ф”!… А думата - вика, - кажи ми и думата, друго не ми трябва.
- Думата - викам - е име на река в България. Като се сетиш за реката и готово! - И под въпросителния му поглед произнасям с патос: - Тун-джа!
- Тун-джа! - повтаря със същия патос и Климентов. И какво означава тая нашенска Тунджа?
- Означава - викам - „другарю”. „Тунджа Климентов” - другарю Климентов.
- Тун-джа! Тун-джа! - повтаря си моят „тунджа”. Айде, забрави я, де! Айде, забрави я!
И това е - минават месеци, година, две, - вече не си спомням за разговора, и ме среща Тодор Климентов на същия тоя площад „Славейков” - място за случайни срещи на половин София.
- Ела - вика - да те черпя една бира. С твойто „Ф” спечелих един бас!
- Какво „Ф”? - ама и през ум не ми минава, че има предвид йероглифа.
- Как какво? - изненадан е той. - Китайското. Йероглифът на Китай!
И ми разправя - гледали волейболен мач по телевизията, Канада и някакъв азиатски отбор. Един смятал, че са японци, друг, че са корейци, трети не знам какви, а той им казал, че не са японци и корейци, ами са чисти китайци. И накрая какво - китайци! Ей, питат го, как позна. Как няма да позная, рекъл, не виждате ли, че всички имат по едно „Ф” на фланелките!
- Абе, научиха от мене един йероглиф - доволен е той. - А оная дума - вика да знаеш на колко народ съм я казал!
- Коя?
Тодор Климентов разперва ръце и произнася почти тържествено:
- Ян-тра!