СБП ИМА НУЖДА ОТ ПРОМЯНА
Вече три години продължава сагата в СБП с избор на ново ръководство. В резултат - дейността на съюза буксува със страшна сила. То не че през предишните пет-шест години съюзният живот се отличаваше с необикновена интензивност, но все пак имаше нещо, което спорадично напомняше на българското общество, че такава писателска организация все още съществува - я среща на ръководството му например с хвърлящия се в голямата политика по време на тройната коалиция Бойко Борисов (стъписването от този акт тогава беше най-вече в средите на БСП); я някоя насилена международна писателска среща, след която не оставаше нищо запомнящо се и в която участваха около десетина души (на фона на срещите от такъв характер преди 1989 г. сегашните дори не може да се нарекат мижави); я някое пожарче; я някое скандалче… И ни помен от СБП на гръмовния Николай Хайтов, който съхрани съюза и в материален, и в духовен план, който водеше епични битки за България - за нейната цялост, за нейната култура, за нейната природа, въобще за всичко, което е България… И ни помен от СБП на добросърдечния Никола Радев, който по време на едномандатното си председателстване съхрани в управлението на съюзните дела почтеността и морала, оставени в наследство, който продължи да отстоява българщината и достойнството на българския писател.
Говоря за хората, но става дума и за СБП, защото личността на председателя до голяма степен е определяла и образа на съюза, и обществения резонанс на съюза, както и смисъла на неговото съществуване. Николай Хайтов превърна СБП в пулсиращо сърце, откликващо на всяка заплаха спрямо България. Никола Радев привнесе повече трезвота и вътрешен драматизъм в отстояването на позициите. Работех в системата на СБП него време и знам, че това беше така.
После всичко се промени. Първо - ръководството. После - останалото. В каква посока? Това донякъде можем да предположим от казаното в интервюто на Васил Петев, според който баща му Николай Петев „…спаси задниците на всичките тези смешници в СБП и София Прес, спаси и самия съюз, който преди него беше просто една зле подържана гробница” (вж.: „С мишките, които ядат името на баща ми, мога да се оправя много бързо…”. AFERA.bg, 9.02.2014 г.).
От СБП не реагираха. Вероятно защото решиха, че тези „смешници” със спасени „задници” са само опонентите им ведно с всички достойни български писатели, членове на съюза, но не и самите те, което ги устройваше. Проспаха и определението „зле поддържана гробница” за СБП - вероятно все със същата заблуда, че не става дума за тях, или защото и те са съгласни с него. А Петев младши има впечатления от СБП само за времето, когато баща му е бил там шеф, така че логично е и констатациите му да са само за този период.
Никола Инджов единствен засега от съюзното ръководство се възмути от гаврата над писателите и СБП, визирайки същия този текст на младежа. А младежът… ооо, младежът… Той си позволи да му размахва поучително или… заплашително пръст:
„Като цитираш класици, разбирай този път мен, не ме вади от контекста, моля! Класици се цитират изправен, като на глас се прочитат пълните им събрани съчинения.” (вж. „Писмо от Васил Петев”, публикувано в блога на СБП на 29.05.2014 г.)
Понеже и аз цитирам само откъси от съчиненията му, ще уточня, че няма значение дали те са в контекста или без контекста. И в контекста, и без контекста посланията му са недвусмислени и означават това, което означават. „Класиците” от този род затова са „класици”, защото словото им и в пълните събрани съчинения като цяло, и във всяко едно изречение поотделно звучи еднозначно. Впрочем, ако някой иска да не чупи хатъра на Петев младши, може да прочете, „изправен” и „на глас” както цялото му интервю в AFERA.bg, така и писмото му в блога на СБП. Вероятно „изправени” и „на глас” го четат в съюзното ръководство, защото в сладките си заблуди дори не виждат, че той громи не толкова Никола Инджов, а самите тях…
Но да се върнем към реалността. Само след седмица ще се проведе поредното общо събрание на съюза. Какво ни очаква? Неизвестно.
Преди да направя кратък преглед на всичко, което се случи в СБП, за да стигнем до днешното положение, искам да уточня пред свои приятели, че пиша всичко това далеч не за да видя името си по вестниците. Ако исках това, бих написала други неща. Пиша, защото от самото начало се възправих срещу манипулациите и погазването на устава, срещу лъжите и подмяната и така ще е докрай. Пиша и защото съм сигурна, че трябва да се знае и другата правда за това, което се случи през тези години. И пиша най-вече, защото още се надявам, че ДЪЛГООЧАКВАНАТА ПРОМЯНА В СБП НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ НАСТЪПИ.
А защо на СБП му е притрябвала промяна ли? ЗА ДА СЕ ИЗМЪКНЕ СБП ОТ СЪСТОЯНИЕТО НА БЕЗТЕГЛОВНОСТ, В КОЕТО СЪЩЕСТВУВА ВЕЧЕ ТРИ ГОДИНИ. ЕДИНСТВЕНО ПРОМЯНАТА СПОРЕД МЕН ЩЕ МУ ПОМОГНЕ ЗА ТОВА.
Хронология
Лятото на 2011 г. Изтичаше вторият мандат на Николай Петев като председател на СБП и по устав следваше той да се оттегли от поста както всички преди него. Тогава тръгна подписка, която призоваваше да се свиква извънредно общо събрание два месеца преди редовното в края на годината с цел да се променят онези точици от устава, според които членовете на Контролната комисия (КС) и Управителния съвет (УС) „не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата”. Ако това станеше, СБП рискуваше да се превърне в най-недемократичната творческа гилдия у нас. (По-подробно за това - в статията ми „Изборни вълнения и във Вазовия съюз”, в. „Труд”, 22.08.2014 г.)
Оттогава се започна сагата… та и до днес.
Целта на известна група писатели (сега се подвизават като пазители на статуквото) да се бетонират пожизнено в ръководството на СБП, както и тактиката им това да стане с всички средства, до голяма степен предопределиха бъдещата дейност и „творческия” живот на СБП.
Есента на 2011 г. Бе насрочено извънредно събрание за 26 ноември 2011 г. То се отложи за 14 януари 2012 г. Последното също се отложи.
25.02.2012 г. За всеобщо учудване извънредното събрание най-после взе че се състоя. На него писателите категорично гласуваха против промени в устава, отнасящи се до мандатността на ръководните съюзни органи. С други думи - възтържествуваха демократизмът, справедливостта. Мнозина си отдъхнаха. Но надеждите им бързо угаснаха.
7.04.2012 г. Отчетно-изборно събрание, спретнато, както се вижда, само месец и половина след предишното. На него по неведомите закони на правото се уверихме в един правен парадокс, за който сме чували, но без особено да сме му обръщали внимание, защото не ни е засягало, а именно - че тъй формулираните уж точно и определено членове, алинеи и точки в даден юридически документ (закон, устав и пр.) могат да се тълкуват до безкрайност и накрая да се превърнат в абсолютна противоположност на себе си. Бе прочетено някакво витиевато юридическо тълкуване на устава ни от виден столичен юрист, от което никой нищо не разбра освен че няма нищо незаконно в преизбирането на двумандатен председател на обществено сдружение за трети мандат. Така пред смаяните ни погледи, въпреки категоричната формулировка в устава относно мандатността на ръководните органи на СБП, Николай Петев беше избран за председател трети път.
12.04.2012 г. Във в. „Преса” излезе материалът „Председателят на сдружение не е пожизнен”. В него имаше питане, което като че едно към едно визираше нашия случай:
„Според устава УС се избира за срок от 4 години, членовете му не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата. За председателя е записано, че се избира само от общото събрание и че е член по право, но не и че не може да бъде преизбиран за повече от два мандата. Имаме ли право да предложим и преизберем досегашният председател за трети пореден мандат?”
Сред подробно тълкуване на казусите адвокатката Мая Пангелова категорично заключаваше:
„Председателят е член на управителния съвет, той също задължително се избира за определения за управителния съвет мандат. И ако в устава е предвидено ограничение в броя на последователните мандати, за които едно лице може да бъде избирано за член на УС, това с пълна сила важи и за председателя като член на този съвет.
Затова председателят може да бъде преизбран за трети мандат само ако се гласува промяна в устава, която да отмени ограничението за преизбиране до два последователни мандата.”
И какво, мислите, произлезе от това? Нищо. Ситият - сит, битият - бит…
Май 2012 г. Точно месец след злополучното събрание стъписани от решенията му поискаха въпреки всичко да потърсят правата си в съда. И подадоха жалба.
16.06.2012 г. Ново общо събрание. С една-единствена точка: „Избор на членове на Управителния съвет на сдружението и членове на Контролната комисия”. Събранието бе толкова абсурдно, че не се нуждае от коментар. За честния избор на онези десетина писатели, влезнали тогава в УК и КС на СБП, морална и всякаква отговорност носят преброителите и онзи, дето им е предоставил списъка с хората, които на всяка цена трябва да станат членове на писателската управа, независимо дали са преминали заветната граница 50 процента плюс един… Нищо, нищо, както е казано, мълчание. Всеки сам отговаря за делата си. Не пред мен. И даже не пред колегите…
16.10.2012 г. Ново общо събрание. Със задача - да се попълни списъкът на УС, както и да се приеме програма за честването на 100-годишния юбилей на СБП. Програмата беше приета. Списъкът на управата остана непопълнен.
(Забележете: за няколко месеца - четири събрания! Какво разхищение на съюзни средства!…)
30.04.2013 г. Във връзка с подадената жалба от неколцината писатели до съда Софийски градски съд постанови:
„На 07.04.2012 г. е проведено общо събрание на сдружението, на което е взето решение за избор на председател, за приемане отчета на управителния съвет (УС) и приемане отчета на контролната комисия (КС). Тези решения са незаконосъобразни.”
15.10.2013 г. Председателят Николай Петев почина. Вечна му памет!
18.01.2014 г. Ново общо събрание. СБП трябваше да си избере нов председател и да попълни състава на УС и КС. Но никой от петимата кандидати за председателския пост (Георги Константинов, Атанас Капралов, Венко Евтимов, Боян Ангелов и Кънчо Кожухаров) не събра необходимите гласове.
За сведение: това общо събрание бе свикано не под давление на нетърпеливата опозиция, както се подхвърляше тук и там с осъдителни нотки, а по решение на УС на СБП. По-късно се разбра, че нетърпеливи са били радетелите на статуквото, като са извеждали на показ нетърпението си дори на поклонението на Николай Петев, приписвайки го на нас. Но… Нищо, нищо, мълчание…
21.01.2014 г. По повдигната от СБП въззивна жалба спрямо решението на Софийския градски съд от 30.04.2013 г. се произнесе и Софийски апелативен съд. Естествено беше след кончината на Николай Петев да отпадне и правният интерес от исковете спрямо избора му за председател. Решенията на Софийския градски съд обаче си останаха и вече са влезли в сила. А СБП ще плати направените по делото разноски в размер на 240 лв.
всичко това ясно показва - СБП СПЕШНО СЕ НУЖДАЕ ОТ ПРОМЯНА! Но дали българският писател е готов за промяната?
За морала
Като цяло сагата за избор на нов председател и нови ръководни органи на СБП през всичкото това време бе съпроводена с малко морал и с много приказки за морала. Случващото се най-често напомняше поговорката „Крадецът вика дръжте крадеца.” В общи линии усещането бе такова, че ако, не дай боже, настоящето статукво на СБП се промени, ще настъпи едва ли не вселенска катастрофа. Като че не нови колеги, а някакви враждебни на човешката цивилизация и по-специално крайно опасни за българските писатели извънземни човечета ще поемат отговорност за съдбините на СБП в близките година-две.
Винаги съм се питала: Защо ли радетелите на статуквото толкова са се вкопчили в съюзното ръководство - като на живот и смърт? Едва ли е само защото… Подочух преди време в средите им смешно твърдение: като какъв писател бил еди-кой си, след като вече не е в системата на съюза? Да, знайно е, че за някои хора да бъдеш писател означава да си член на СБП. Явно, след като членската маса набъбна вече до 700, че и повече души, тази формула се е изкълбучила и да бъдеш писател вече означава да си в управата на СБП, иначе си просто членска маса, която някой може да се манипулира както му е изгодно. Все ми е едно кой за какъв писател се смята и как се справя с предизвикателствата на живота, стига действията му да не прекрачват границата на позволеното. Но за тези години ей богу границата често се прекрачваше и то най-вече за сметка на всички нас, останалите.
Първи морален „възел”. Още от времето на втория мандат на Николай Петев, в началото на 2010-а, та до днес в пресата започнаха да се появяват регулярно материали, които поставяха тревожни и щекотливи въпроси относно управлението на съюзните имоти и София прес, дълговете на организацията, щатния състав и множество груби нарушения. За окаяното състояние на СБП бяха обвинявани и конкретни личности, и ръководството на СБП като цяло.
Започна се с ДОКЛАДНА ЗАПИСКА на Петър Деспотов до Николай Хайтов ТАМ (да припомня - големият писател почина през 2002 г.), публикована в Glasove.com на 17.04.2010 г. Петър Деспотов, чаровник актьор и човек честен и почтен, беше 15 години изпълнителен директор на Творческия фонд на СБП (при Николай Хайтов, Никола Радев и Николай Петев), поради което съвсем точно и отвътре знае какво е ставало в съюза за тези 15 години.
Впоследствие се появиха и други материали от този характер: на Павлина Павлова - „Писателски съюз на смъртен одър” (в. „Труд”, 6.04.2012); на Йордан Каменов - „Писателска мантра: да изберем Петев!” (в. „Труд”, 26.04.2012 г.); на Петко Братинов - „Колко малко писатели в Съюза на писателите” (в. „Преса”, 16.07.2012 г.); на Павлина Павлова - „Обвиняват в злоупотреби покойния Николай Петев” (в. „Шоу”, 18.12.2013 г. - 7.01.2014 г.); на Георги Константинов - „Да защитим своя писателски съюз сега” („Литературен свят”, януари 2014 г.); на Йордан Каменов - „Войната на посредствеността” (в. „Труд”, 13.01.2014 г.); позициите на Павлина Павлова и Георги Константинов - в статия под заглавие „Съюз на писателите до последния квадратен метър” (Площад Славейков Блог на Диляна Димитрова, 17.01.2014 г.), на Георги Константинов - „Споделено след писателското събрание” („Литературен свят”, януари 2014 г.); „Писателят Никола Инджов: Съюзът ни е ограбен, липсват милиони” (интервю на Диляна Димитрова в Площад Славейков, 4.05.2014 г.)…
В пресата имаше и други публикации, които визираха вече извадените от колегите на бял свят въпроси и проблеми за решаване, тук посочих само писателските.
Междувременно в интернет пространството се разпространиха и бяха коментирани в пресата още две докладни записки на Петър Деспотов до Николай Хайтов. След събранието от януари 2014-а десетки писатели се подписаха под „Заявление за достъп до подлежаща на ревизия документация на Съюза на българските писатели”. Сред тях бяха членовете на УС Никола Инджов, Георги Константинов и Петър Анастасов. В заявлението бяха посочени конкретни казуси, към които да се насочи въпросното писмено описание на ревизията. От друг характер, макар и издържани в критически тон към настоящата управа на СБП бяха и мои статии в електронното списание „Литературен свят” - „За „елитните” и всякакви други породи на писателското племе” (декември 2013 г.) и „Здраво здание се гради само върху здрави основи” (януари 2014 г.).
Според поддръжниците на статуквото в СБП да се пита какво точно става в съюза, как се управляват имотите и финансите му било… неморално. Не знам какво съдържание влагат в думата неморално, защото в чл. 40 /1/ 5 на устава е казано, че всеки член на СБП има право „да се обръща с въпроси до всички органи на сдружението и да получава отговори по тях”. От само себе си се разбира, че след като години наред УС и КС да не представят на съюзните събрания финансов отчет, е редно някой да постави пред тях нелицеприятните въпроси. А нали според устава (чл. 19 /1/ 9 и 10) общото събрание на СБП приема отчетите на УС и КС. Как да приемаш нещо, което не се предлага за приемане?
Какви отговори получиха според вас писателите на своите напълно резонни въпроси? Никакви! Само обвинения в неморалност.
Втори морален „възел”. Свързан е с личната драма на Николай Петев. През есента на 2011 г. се разбра, че председателят е тежко болен. Логично беше при това положение той да се оттегли от надпреварата за председателския пост, още повече, че му се очертаваше трудна битка: трябваше да „преодолява” устава, после - и конкуренцията, но най-вече - коварната болест. Свалям му шапка, задето не се оттегли, а остана да се бори - в името на приятелите си (не ми се обръща езикът да кажа „на всичките тези смешници”, въпреки че то вече е казано), които в СБП имаха нужда от спасяване. А как те му се отблагодариха? Никак…
Първо, на нито едно от проведените след 2011 г. общи събрания те не представиха финансов отчет на СБП. За събранието от 7.04.2012 г. се позаинтересувах от съответната документация, взех я и от двама главни счетоводители, които, независими един от друг, бяха единодушни, разбрах, че съюзът има огромни дългове. Така и споделих на събранието: „За първи път председател на СБП оставя след управлението си дълг, възлизащ на 212 216 лв. (справката е от 3 април 2012 г.). Говори се, че предварително са взети наеми за две години и че парите са вече похарчени…” Реакцията от страна на колежка беше: нас цифри не ни интересуват, гладни сме за красота, писателят трябва да има авторитет. (Апропо… при честването на 100-годишнината от създаването на СБП в Народния театър „Иван Вазов” през есента на 2013 г. Николай Петев заяви, че съюзът вече няма дългове. Не съм сигурна, че това беше и времето, и мястото за оповестяването на подобно нещо. Очаквах на следващото съюзно събрание, което вече се проведе без него, да чуем от отчета на УС и КС как е станало погасяването на дълговете и откъде са взети парите за това. Уви… Не чухме. Очаквам да чуем това на събранието, което ще се проведе само след седмица. Надявам се да го има в Доклада на ревизионната комисия.)
Второ, с финансовата ревизия, която наскоро поръчаха и чиито резултати ще оповестят на предстоящото събрание, те, вместо да изпишат вежди, изваждат очи. Защо прибързаха с нея? Защо не изчакаха това да направи новият председател и (евентуално) новото ръководство на СБП, както е редно? Защото със сегашната ревизия, поръчана от тях, съмненията, въпросите и проблемите, които вълнуват писателската гилдия, няма да отпаднат, само ще се задълбочат. От какво ги е страх? Нали, ако всичко в СБП е както трябва (така поне твърдят те), ще се изчисти името на Николай Петев, а и техните имена веднъж и завинаги от всички обвинения, тръгнали не от днес и от вчера, а още от времето на неговото управление? Или си представят, че ако в СБП не всичко е наред, някой ще иска сметка от човек, който вече не е сред нас? Време е да го кажем: ако не всичко в СБП е наред, отговорността за това ще се търси сред виновните, които са сред нас. Не от това ли е този неистов страх? А и забелязахте ли парадоксът: неморално е да изчистиш от съмнения името на човек, който си е отишъл, но пък е морално да се криеш от отговорност зад гърба му! Не е ли твърде циничен подобен морал?
Още на събранието, когато Николай Петев бе преизбран за трети мандат, бях казала, че зад него стоят хора, които дърпат конците и носят отговорност за всичко подло и пошло, което ни се сервира, и че той е не тяхно оръдие, а тяхна жертва. Тогава ми се изсмяха. Но случващото се до днес не ме опровергава.
Трето, човешкото измерение… Обвиняваха ни дори, че се бъркаме във „втория шанс, който Господ е дал на човека”. Време е да го кажем: всички писатели по един или друг начин се бъркаха в този втори шанс. Не знам кой от нас беше по-човечен. Дали тези, които предпочитаха Николай Петев да се оттегли? Или тези, които го тласкаха и направиха всичко възможно да остане на председателския пост, в нарушение дори на устава?
Позволиха си даже да говорят, че на смъртния си одър Николай Петев е посочил за свой наследник Боян Ангелов. Че СБП да не е лична собственост, та някой да му посочва наследник. Ако е така, колко по-логично е наследникът да е Васил Петев. А и в писмото до Никола Инджов той вече си призна:
„Парите, милионите, които са „изчезнали” от СБП са в мен! Бъди спокоен, драги! Като те изберат за председател, най-тържествено ти обещавам, че ще дойда и ще ти ги дам. До момента съм си позволил да си купя един, единствен БМХ и ролери, но така като гледам и ролерите ще трябва да ти дам веднага!”
Няма какво дори да го избираме, направо го обявяваме за пожизнен председател на СБП - тъй и тъй, парите на съюза са в него и си е купил БМХ, а и ролери има (защо ли си купих!), ще внесем предложение да ги дава под наем на желаещите и така писателите ще решат финансови си проблеми. И най-важното той е млад и… ооо!… както пред Никола Инджов се перчи: „аз, ооо, аз съм в изключително добро здраве!” А общите събрания направо ще ги забраним…
Шегички, разбира се. А иначе разбирам Васил Петев. Естествено е да защитава баща си. Как и с какви средства - негова си работа. Само че дали вижда истинските му врагове. Ето - в това се съмнявам.
Трети морален „възел”. Непосредствено преди общото събрание на 18.01.2014 г., на което трябваше да се избере нов председател, беше разпратено на мнозина писатели анонимно „Слънчево писмо” срещу Атанас Капралов (подател: kikvkfldkfkdl eidreimnf). Атанас Капралов бе смятан за фаворит сред кандидатите на опозицията за председателския пост. Ето и неговият отговор, разпратен по имейлите:
„Уважаеми колеги!
Твърденията в получената от вас анонимка „слънчево писмо” са толкова злонамерени, долнопробни и нямащи общо с истината за мен, че намирам за недостойно да ги коментирам. Не съм предполагал, че поддръжниците на единия от кандидатите за Председател на СБП ще стигнат до такова падение. Съжалявам, че Ви е причинено неудобството да четете подобна гадост…
Желая ви успешен ден!
Атанас Капралов”
Малко след общото събрание на 18.01.2014 г. пак по имейлите бе разпратена нова анонимка „ОПРЕДЕЛЕНО” (подател: Philip Dimov). Този път срещу Георги Константинов и Никола Инджов. В надпреварата за председателския пост Георги Константинов се оказа втори (след Боян Ангелов) в класирането при проведените на 18.01.2014 г. избори за председател на СБП, а Никола Инджов стоеше плътно зад неговата кандидатура. И двамата отговориха подобаващо: вж.: „Писмо до анонимника Филип Димов” на Никола Инджов („Литературен свят”, февруари 2014 г.) и „Бабешки брътвежи” на Георги Константинов (пак там).
Какво пишеше в тези анонимки можете да се досетите сами. Но, кажете ми, морално ли един душеведец, за какъвто е прието да се смята писателят, да елиминира и сразява опонентите си с анонимки? И ако не е морално, кажете ми, това пак ли опозицията го стъкми? Или ревнителите на статуквото в СБП, които стоят зад Боян Ангелов? А може би е паднало от небето, изпратено от онези тъй опасни за СБП извънземни човечета, за които вече стана дума? Въпросите са риторични.
Четвърти морален „възел”. Наскоро във в. „Словото днес” прочетох нещо зашеметяващо:
„УДОСТОЕНИ БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛИ ПО СЛУЧАЙ 100-ГОДИШНИНАТА НА СБП:
„С медал „Иван Вазов”: …(следват имената на 9 наградени писатели).
„С почетна грамота за цялостно творчество”: …(следват имената на 15 наградени писатели).
„С почетен диплом за принос в българската литература”: …(следват имената на 21 наградени писатели).
Разказваха ми как след удостояването Благовеста Касабова успокоявала присъстващите писатели, които не получили отличия - в смисъл, да не се притесняват, защото за Деня на будителите пак щели да раздават медали, грамоти и дипломи, а и идвал пак 24 май…
Всичко добре, но… Аз ли нещо не помня или нещо греша, но… 100-годишнината на СБП не беше ли миналата година? Защо това не се случи миналата година?…
Защо ли, защо ли в главата ми се носи онова, предизборното „Купуването и продаването на гласове е престъпление”… Но то се носи само в моята глава, разбира се…
Честито на удостоените!
Пети морален „възел”. С него и ще завърша, макар че той не е последен… На 30 май 2014 г. получих по личния си имейл писмо от и.д. председателя на СБП:
„УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ, ИНФОРМИРАМ ВИ, ЧЕ ОТ ЕДИН МЕСЕЦ СЪЮЗЪТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ИМА САЙТ. МОЖЕТЕ ДА ГО ПОСЕТИТЕ НА АДРЕС: sbpbg.com.
МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ И С ВАЖНИТЕ МАТЕРИАЛИ, КАЧЕНИ В БЛОГА НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ, НА АДРЕС: blog.sbpbg.com.
Христо Ганов”
Прилежно отворих сайта, а после и блога на СБП. И какво да видя! Уж сайтът е бил създаден от един месец, ще рече - в края на април, а първите „важни материали” са включени в блога на 29.05.2014 г. И какви, мислите, бяха тези материали? Посоченото вече по-горе интервю: „Писателят Никола Инджов: Съюзът ни е ограбен, липсват милиони”, публикувано в Площад Славейков преди месец, което ще рече, че то вече не е новина. А към него - тълкуванията на български писатели относно това интервю, повечето от които са също публикувани: „В отговор на отговорите” на Димитър Милов, Елка Няголова, Иван Есенски, Мюмюн Тахир, Нико Стоянов, Тенко Тенев, Тодор Биков; „Писмо” на Емил Кало; „И аз питам” на Слави Георгиев; „Писмо на Васил Петев”.
Нещо да кажете по въпроса? Няма какво? Има, приятели, има…
Блогът на СБП се намира в сайта на СБП под рубриката „Новини”. Като отворите тази рубрика, ще видите следното кратко съобщение (цитирам както и е изписано в сайта - с няколкото грешки само в едно изречение):
„В тази секция може да намерите последни новости и актуална информация свързана със Българските Писатели:
Моля посетете нашия Блог: blog.sbpbg.com.”
Значи смъртта на една от най-значимите български поетеси Станка Пенчева за СБП не е важна новина? А чудесната поетеса почина на 27.05.2014 г. О да, в СБП навярно ще се позоват на… Чу се, когато от БТА се обърнали към тях да потвърдят дали печалното събитие е истина, там са казали, че не знаят, защото… „тя не е член на СБП”. Невероятно! Да бяха казали поне „защото още не сме уведомени”. Да оставим дори фактът, че Станка Пенчева е била член на СБП много повече години от годините на повечето му сегашни членове. Да оставим дори това, дето се чу, че Станка Пенчева е възстановила членството си в СБП (но кой със сигурност да ти каже, след като, както се вижда от съюзния блог, там дори не я признават за български писател и не са счели за необходимо да уведомят членовете на СБП за нейната кончина)… Но съгласете се все пак, че това е невъзможно! Не искам и не мога да го повярвам…
И смъртта на двама руски поети (Вадим Негатуров само на 55 години и Виктор Гун - само на 52 години) на 2.05.2014 г. сред пламъците в сградата на Областния съвет на профсъюзите в Одеса не е за СБП важна новина. Та нали тъкмо в докладите за дейността на УС на СБП на почти всяко събрание съюзното ръководство се кълнеше пред руските си колеги във „вечна дружба”, като сочеше нас, опонентите, едва ли не като русомразци и не знам какви? Дори когато Николай Петев беше преизбран за трети мандат, един гост на СБП от Русия ме сепна пред колеги с репликата: „Вам надо примириться, что мы вас победили!” Оставям го без коментар… (Междувпрочем стихове и на двамата поети може да намерите в електронното списание „Литературен свят” и в Стихи.ру.)
Всичко казано дотук отново и отново алармира: СБП ИМА НУЖДА ОТ ПРОМЯНА! НО ДАЛИ ПРОМЯНАТА ще се случи? Това ще се разбере от предстоящото общо събрание. За да има промяна е нужен нов председател, който ще смени статуквото. Нужни са нови УС и КС, които ще му помагат или ще го коригират, когато греши. Нужна е нова ревизия. Нужен е осъвременен устав, балансиран и работещ, с точни и ясни формулировки, а не набързо и трескаво скърпен, колкото да свърши някому работа на момента. Нужен е нов подход към проблемите. Само тогава СБП ще се измъкне от задънената улица и духовно, и морално, и финансово.
2 юни 2014 г.
П.П. Изпращам настоящия текст на 3.06.2014 г. и до сайта на СБП, и до „Литературен свят”.
