Анита Коларова

„Мръсни ли са парите?” - с този въпрос се обърна водещата журналистка от БНР, програма „Хоризонт”, към поканената като гост в предаването психоложка. Няма да посочвам имената на участващите в разговора, защото не те са най-важни в случая, а очертаващите се тенденции. Водещата обаче представи гостенката си като „позитивна психоложка”, което означава, че навярно има и негативни психолози, за което не съм се замисляла. Темата, разбира се избрана неслучайно като част от възпитанието на съвременното дете, ме заинтригува. Самата аз никога не бях давала на децата си повече от необходимите за закуска стотинки, но това беше отдавна. Живеем в нови времена.
Разговорът започна с директен въпрос, без всякакви предисловия или сентенции за парите, с които е пълна световната литература. И така:
- Мръсни ли са парите? - попита водещата.
Последва дълъг искрен смях от страна на милата „позитивна” психоложка, след което и отговор: „Не разбира се! В никакъв случай! Парите не са мръсни! Те правят човека щастлив и свободен.” С други думи колкото повече пари притежаваш, толкова си по-свободен и щастлив. В този ред на мисли бе словото й за парите.
След това психоложката се зае да обяснява колко неправилно е схващането, че парите са мръсни, че това обърква децата, че тя самата дава на своите деца, когато са си навярно в детската стая, да държат пари, да ги броят и да им се радват, изобщо да контактуват, както си искат, с тях. Не крие ли голяма опасност този контакт, тази „игра” с парите? Не отключва ли тъмни наклонности, които дремят навярно у всеки човек, като склонност към алчност и кражби, скъперничество, хазарт, лихварство? Не сме ли виждали разплакани малчугани, ограбени от нагли батковци до последната стотинка? А ето, че Достоевски пише следното: „Цялото щастие на света не струва, ако е предизвикало макар и една детска сълзица”.
Докато я слушах, в пълния ми с литературни образи мозък изплува старият герой на Балзак -скъперникът Феликс Гранде, който тайно всяка нощ реди купчини злато и дълго ги съзерцава, докато жена му и дъщеря му умират от студ. Всеки, който е ходил на училище, ще ви каже коя е фразата, която произнася старият Гранде с осветено от жълтия метал лице: „Това ме стопля!” Най-големият парадокс е, че същият умира нестоплен от истинско щастие, без да се наслади на богатството си, живеейки като отшелник в къща, в която дори при голям студ не гори огън в камината, ако не е дошло определеното от него време да се правят разходи за отопление. Храната на семейството му също е много оскъдна.В галерията от незабравими образи на Балзак в неговата „Човешка комедия” има много скъперници, живеещи като скотове, въпреки несметните си богатства. Такива има и в романите на Емил Зола, Теодор Драйзер, Скот Фицджералд, в пиесите на Шекспир, в Гьотевия „Фауст”, а Данте поставя скъперниците, но и разсипниците в ада /”Божествена комедия”/. В „Идиот” и „Картоиграчът” на Достоевски се срещат и влизат в колизия двете крайности-патологична страст към парите и пълното им незачитане .
Възхищавайки се от Константин Балмонт, великата Марина Цветаева пише: „…Колкото до франковете и рублите той просто не благоволяваше да им обърне внимание. Нещо повече ще кажа: той изобщо не познаваше живота.”
Но това е поет, летящ в облаците, осигурен материално! - биха ми възразили.
Навярно е така. Човек трябва още от дете да познава парите, но трябва да знае, че те са средство и в никакъв случай самоцел! Нима това означава, че методът на въпросната психоложка е правилен? Не би ли провокирал такъв един метод отключването на скъперничество или разсипничество, както и патологично влечение към парите, заради което много български деца в продължилия у нас тъй наречен преход станаха крадци и убийци?
В разговора на тема „Мръсни ли са парите” изобщо не стана дума за алегорията, която крие този въпрос. За това, че многото пари са хубаво нещо, но не и когато са спечелени от сенчест бизнес, търговия с човешка плът, хазарт, пладнешки обири и лъжа. Не се даде нито един пример за това, че „зад всяко голямо богатство стои престъпление” /Балзак/, че чисти като сълза могат да бъдат само спечелените с честен труд пари на миньора, хлебаря, селянина, животновъда, електротехника, учителя, хирурга /стига да не са подкупни, както се случва днес/.
Мили деца, не всичко е пари в този живот!