ЕДИН ОТ ЕЛЕКТОРАТА
ЕДИН ОТ ЕЛЕКТОРАТА
Сам. Обидно сам съм. Край мене - няма никой.
Избори. Програми… Тъй ми е студено!…
От бедност ли само все проблеми никнат -
така безпощадно впили зъби в мене?
А парите що са? Чест и отговорност,
и достойнство с тях ще купиш ли? Зависи. -
Без парици мъж е същество позорно.
С тях е бог и дявол. Все едно какви са…
Всеки близък става мигом най-далечен,
щом прозре защо портфейл отдавна нямам.
Подозирам всичко - и поздрав сърдечен,
и усмивка щедра. Предвещават драма.
Скрита и коварна, наглост всеки миг е.
Фалш обсебва всичко - от зори до мрака.
Тъй сме си противни!… Дори да извикаш
е наивно-смешно отклик да дочакаш…
Господи! По-сам не мога и да бъда.
Най-демократично всичко губи смисъл.
Край дали ще има моята присъда,
с вота си която, грохнал преподписвам?…
НЕДОУМЕНИЕ
В печата се появи съобщение, че на правителствено
ниво има споразумение с Турция за издигане
паметник на Осман паша в Плевен.
Йово Балканджи, не знам подобен случай -
паметник на вълк да вдигат във кошара?!
Твоят пример, брат, на нищо не научи
днешните продажно-хрисими овчари…
Според тях - визита за онез пет века
кървави реки, позор и черна мъка.
Милион в зелено - и получовека
с радост би се пъхнал и в самия пъкъл…
Може би Василий Българоубиец
ще дочака своя пантеон юдейски? -
Стига шовинизъм! - Знатен византиец!
Храбър бил пашата. Те пък - европейци…
За тях нищо свято под небето няма -
майка си в харем за тлъст чек биха дали!
Виж - агонизира стадото голямо.
А край него дебнат гладните чакали…
Йово Балканджи, не се обръщай в гроба! -
Ти си тъй окастрен, че е невъзможно.
Знам, че те боли. Но си далеч над роба.
Все ще дойде ден - за тях да точат ножа…
ДИЛЕМА
Човечета малки, големи и средни,
наречени хора по нечий закон -
с амбиции едри, с възможности дребни -
за кой ли път крак ни подлагат? За кой?
Те - псевдоталанти и псевдопоети,
и псевдодиректори с ранг и без ранг -
умеят да бъдат служебно заети
и в кръчмата даже. Нелепа игра!
Те вечно доказват, показват на други
Духовната същност и пътя си прав.
И винаги имат безспорни заслуги
за радост и болка, за смелост и страх…
Дали ги презирам? - Така са ми чужди,
макар да минават за хора все пак,
че често се питам: дали не са нужни,
щом никой до днес не подлага им крак?
1986 г.
