Рашко Стойков

СМИСЪЛ

Ти се раждаш -
гол и беззащитен,
и заставаш пред една вселена
само с пламъчето си в очите
и с усмивка, още неродена.

Уязвим,
несъвършен,
обречен,
пред великата загадка слисан.

А чрез теб
всемирът вечен
трябва да добие смисъл!

ПРОЩАВАНЕ С БАЩА МИ

Макар че бързах,
закъснях!
А той лежеше в полумрака
с усмивка върху устните,
останала
да ме дочака…

СТРАХ

Не ме е страх от мъртвите,
дори и да са гении.
На нас ще ни четат присъдите
хлапаци,
още неродени!