НЕДОСТИЖИМ И НЕПОДРАЖАЕМ
138 години от смъртта на Войводата
(Щрих към портрета на Ботев)
България сякаш е застанала в онзи съдбоносен ден на Гюргевската скеля, когато Христо Ботев и четниците му поемат към Родината, за да помогнат на въстаналите съотечественици. Самият Любен Каравелов, твърдят оживелите поборници по-късно, е дошъл да пожелае “На добър час!” на Войводата и хората му. Знаел е той какъв “Добър час” може да очаква всекиго в поробеното Отечество, но е трябвало честно и докрай да предаде щафетата.
Друг титан на мисълта, но и на делото, ще поеме към своя Околчица, към своя Вола, към безсмъртието си!
Всеки уважаващ себе си българин поне веднъж в живота си се е питал какво е за него Ботев: автор на неувяхващи, на надживели всяко време стихотворения и поеми, както и страстна публицистика, философ? Революционер, издигнал се с подвига си до небето на безсмъртните? Или духът на България, скъсал веднъж и завинаги оковите и заблестял като Витлеемска звезда в сърцето на всеки поробен?
България го посреща на Козлодуйската скеля с окованото си мълчание, с голямата си мъка, със стоновете и пролятата народна кръв. Каравелов се оказва по своему пророк: това е най-хубавият, най-добрия час на Ботев - в живота му и в историята на България! Това е неговият звезден миг! Няколко дни ще бележат дирята му към усоите на Врачанския балкан и те ще бъдат оросявани с кръвта на неговите смели четници. Един изстрел, самотен и неочакван, ще прекъсне неговия необикновен живот и това ще бъде началото на истинското му безсмъртие.
На двадесет и осем години Ботев ще е постигнал наведнъж всичко: едно извисено като бесмъртието му поетично и публицистично дело, което няма да бъде надминато никога. И един голям за следовниците му пример на себеотрицание и жертвоготовност, който се родее с най-великите образци. Той е знаел отлично къде и защо отива и че път за връщане назад няма и няма и да има. И не само това! Като гений на словото той е имал и съвсем ясна представа за величието и стойността на жертвата, която прави. Можел ли е да откаже да оглави четата в един миг, когато много смели и отговорни люде от задграничната емиграция и от Българския революционен комитет са обърнали страхливо гръб на делото? Можел ли е да прояви страхливост в дни, когато почти се е знаело как ще свърши всичко с Въстанието?
Мисля си, че Ботев точно затова е недостижим и неподражаем, защото при него всичко е предварително ясно, сигурно, съдбовно, споено в едно: мисъл и дело, живот и борба. Смъртта е само един апотеоз на живота след жестокото обричане на делото. Едно продължение в живота на живите далече в годините, когато него отдавна няма да го има. Той сам го е казал: „После Отечеството!…” Ботев сам е предрекъл: „Тоз, който падне, в бой за свобода…”
Поезията му, публицистиката му са едно завършено дело. Животът му - едно потвърждение!
