Иван Кръстев                    

                   На Васил Левски

Живяхме в робство не едно столетие
с въже на шията - без дъх и глас.
Но не успя ратаят на проклетия
тиран да ритне бурето под нас.

Че бяхме българи. Че с нас бе Левски
и в дни на бунт, и в дни на самосъд.
Че необесен светеше зад Невски
на нашата История гласът:

„Пази България! През ад тя мина,
но оцеля по светъл божи знак.
Обичай я! Дори да си в чужбина,
на български сънувай нощем пак!”

1943 г.