БЛИЗОСТ
БЛИЗОСТ
С теб разстоянията ни сближават -
противно на физичния закон.
В превзетата от любовта държава,
преминали през своя Рубикон.
С копнежи, прелетели километри,
с пленени думи в интернет-режим.
Отдавна не във възрастта на Вертер,
епистоларно в стихове тъжим.
А щом се срещнем, ще горим самотни
зад думите на деловия стил.
С ням упрек към сърцата неграмотни
на чувствата си зноя ще пестим.
Ще давим порива в безсънни бездни,
сто мълнии ще угасим в кръвта.
Но пак, но пак в душите многозвездни
галактики от нежност ще цъфтят…
БЕЗСИЛИЕ
С лъстиво кокетство, с досадна възхита
край теб пак жени се тълпят.
Кошута в капан, аз ти търся очите,
не мисля за Страшния съд.
Безсилна и с ярост се смесвам с тълпата,
самотна край тебе тъжа.
Капчукът на порива тихо вдълбава
душата ти в мойта душа.
От мъжки триумф заслепен и омаян,
не виждаш как светя за теб.
Как всеки ден давам ти миг и безкрайност,
как нишка Съдбата плете.
С оръжия женски не искам, не мога
да вляза за теб в бой нелеп.
Аз само усещам ръката на Бога,
която ме води към теб.
СТЕНА
Ти издигна Велика китайска стена
като щит срещу моите чувства.
Да се браниш от грях със лице на жена
е велико военно изкуство.
Призова гордостта за съюзник. Със страст
хвърли армия думи в атака.
Разруши крепостта ми от нежност и аз
да се срине небето очаквах.
Равнодушен бе сводът - ням зрител жесток
на човешката драма тъй стара.
Не усети как моят любовен поток
се превърна в любовна Сахара.
Над Стената понякога нощем летя
в безответни посоки и друми.
Осъзнала, че няма по-тъжна в света
от стената, иззидана с думи.
СЛЕД ЛЮБОВТА
И тази буря, знам, че ще отмине,
подвластна на неписан стар закон.
Ще скрия мъката зад реч гримирана,
ти ще преминеш на победен кон.
Ще търся аз покоя на звездите,
ти ще се къпеш в бляскав славослов.
Аз - с белите въздишки на брезите,
ти - с гордостта на снежен връх суров.
А външно ще сме толкоз прозаични,
че даже скуката уши ще изчерви.
Ще продължиш с успехи да се кичиш,
в мен, есенна, тъгата ще кърви.
В лотарията земна ни се пада
да срещнем любовта със дъх на лед.
Аз вече си запазих място в ада,
а ти - наблизо ще си ми съсед.
АЙСБЕРГ
Не на мен! Ти на друг ги разказвай
тези меденосладки лъжи,
че си свише спасен от съблазън,
че по женски очи не тъжиш.
И дори сто стени да издигнеш
срещу приливната вълна,
виждам: рухват защитните диги,
щом те стрелне със поглед жена.
А когато любов те докосне,
как изригваш! - камчатски вулкан.
Че вихрушка от чувства и рози
е излишна в сюжетния план.
Спускаш бързо в душата забрало,
за да скриеш любовния глас.
Като древен спартанец се браниш
не от Ева - от своята страст!
Но, обсебен от разума хладен,
не разбра ли,че в тоя сюжет
ти, гасейки любовния пламък,
трупаш студ и арктически лед?
ПОБЕДЕНАТА
Хайде, скрий си я пак под мундира
тая твоя войнишка душа!
Всички пътища си минирай -
пак към теб ще се приближа!
В бяла зима храст шипков ще бъда
покрай верния ти окоп.
В летен ден ще те милвам с лъх дъбов
и с криле на планински сокол.
Щом те гледам пак влюбено-странна,
не подавай команда: „На нож!”.
Всяка мъжка самоотбрана
пред жената не струва и грош.
Ще премина, в любов омагьосана,
през свирепото минно поле.
И пред теб сред ливадите росни
ще застана на колене.
Скъсай най-подир горното копче
на проклетия стегнат мундир!
И със теб, победена, без ропот
може би ще подпиша и мир…
ГЛАСЪТ НА ЛЮБОВТА
Какво спокойствие! Навярно като в рая.
Това ли искаше, душа?
Да се спасиш от бурята накрая,
която в теб трещя?
Нима за теб бе звук в досадна песен
гласът на любовта?
Нима избра да си събираш плесен
в еснафска пустота?
Ден-два ще си блаженстваш кротко
сред битовата гмеж,
докато в теб не вкопчи нокти
невикан сляп копнеж.
О, ти ще му се зъбиш ядна -
как смее тоз нахал
да вгарча твоята наслада
с мечти и със печал!
Покоят лапи ще протяга
като нахранен пес,
а в теб ще зрее план да бягаш
от своя глух арест.
Строши я, клетката уютна,
да зейне без врата!
Дори да чуеш за минута
гласа на любовта!
НЕСБЪДНАТА ЛЮБОВ
Награда или кръст си ти,
любов несбъдната?
Кой в този свят немилостив
туй ще отсъди?
Ту съм с любовната зора
във вис небесна.
Ту в отчаяние горя
сред глуха бездна.
Надежда нежно ме теши -
лек облак розов
Съмнението ме държи
над пропаст грозна.
Нима възторзи, красота
са дим нетраен?
Нима, любов, си ти в света
лъжа и рана?
Въпроси - буден водопад -
валят, не спират.
Аз зная само: рай и ад
ведно събираш.
