Христо Георгиев

Литературата за деца не стои във фокуса на общественото внимание, за нея не се вихрят обширни изследвания и дискусии, авторите на хубавите детски книги не са любимци на българските медии, които са напълно незаинтересовани от тая иначе толкова значима тема. Е, освен ако не избухне някой грандиозен скандал с някоя недомислица, дължащи се преди всичко на политици, които решават да започнат агитацията си за родителските гласове от тях и ги подлагат на литературна агресия.
Но книжките за деца продължават да излизат и то в не малки тиражи, по една съвсем проста причина - те са нужни и без тях нито един родител не може да се справи с възпитанието на рожбите си. За това и доста посредствени автори търсят своето място в детското внимание.
Тия дни ми попадна най-новата книжка за деца „Рисунки без лилаво” на Мария Маринова, издадена от издателство „Жанет 45″ в края на миналата година. Прелиствах това прекрасно в полиграфическо отношение издание с чудесните илюстрации на художника и дизайнера Теодор Чавдаров, неин редактор е известния български поет Виктор Самуилов, и му се радвах.
Най-новата книга на Мария Маринова е девета по ред, но тя не се отличава от другите й книги само по хубавата полиграфия В нея е видимо творческо утвърждаване на авторката сред творците, пишещи за деца в предучилищна възраст, нещо, което не е никак лесно, защото е особено отговорно. Защото детските очи и уши безпогрешно улавят фалша и липсата на майсторлък и дори само фактът, че едно такова изискано издателство като „Жанет 45″ е решила да издаде тази книжка, говори достатъчно красноречиво за нейните качества.
Но тя не се задоволява само с традиционно привлекателните за децата герои, а от типично приказния прескача в компютърния свят. И дори ще направи поръчка в интернет, за която техните родители май позабравят в днешното трудно време:

От баба чух, че интернетът
услуги разни прави -
поръчваш си кола, билети
и в къщи ги доставят.
Понеже всички са заети
и вкъщи съм самичка,
днес ще помоля интернета
за брат или сестричка.

Мария Маринова е опровержение на схващането, че хубава литература и книги могат да се творят само в столицата. Тя от години живее в южното градче Сандански и от него нейните стихове тръгват към най-малките читатели от цялата страна.
А такива, и то възторжени, тя има.

Мария Маринова, „Рисунки без лилаво”, издателство „Жанет 45″, 2013