Емилио Балягас (Emilio Ballagas), кубински поет и есеист, е роден на 07.11.1908 г. в Камагуей. Завършва бакалавърска степен по изкуствата и науките в средното училище на Камагуей (1926) и педагогика, философия и литература в университета в Хавана (1928). Дълги години преподава литература в педагогическите училища в градовете Санта Клара и Хавана. Заедно с Николас Гилен и Еухенио Флорит образува тройката от най-значимите поети от второто републиканско поколение в Куба, появило се на литературното поприще в края на 20-те и началото на 30-те г. на 20 век. Автор на книгите „Ликуване и бягство” (с увод от Хуан Маринельо, 1931, ІІ изд. - 1939), „Тетрадка с черна поезия” (1934), „Елегия без име” (1936), „Ноктюрно и елегия” (1938), „Вечна сладост” (1939), „Богородица на морето” (1943), „Небе в Реенес” (1951, национална награда за поезия), „Орбита на Емилио Балягас” (1965, избрани творби, с увод на поета Анхел Аухиер). Доктор по философия в университета в Хавана (1946). Умира в Хавана на 11.09.1954 г., два месеца преди да навърши 46 г.

Публикации:

Поезия:

ПЕЙЗАЖ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014