Есекиел Мартинес Естрада
Есекиел Мартинес Естрада (Ezequiel Martinez Estrada, 14.09.1895 - 04.11.1970) е аржентински поeт, прозаик, есеист, драматург и литературен критик. Роден в селските райони на Аржентина - в Сан Хосе де ла Ескина, провинция Санта Фе. Работи в централната пощенска служба в Буенос Айрес, после преподава литература. Директор на Центъра за латиноамерикански изследвания на Куба Каса де Лас Америкас (1960-1962). Виртуоз на стиха, известен със своята афористичност. Широко използва арго и диалектизми. Автор на книгите: «Злато и камък» (1918), «Нетелибал» (1922), «Аржентина» (1927), «Мотивите на небето» (1927), «Хумореска» (1929). Проза: «Рентгенова снимка на пампата» (1934, национална награда ІІ степен), «Главата на Голиат» (1940). Драми: «Игра на леки крака» (1929), «Това, което не виждаме да умира» (1941), «Сенки» (1941). Лауреат на Националната награда за литература и наградата «Каса де лас Америкас». Подлага на сериозна критика политиката на САЩ, осъждайки империализма и колониализма. В последните си години приветства кубинската революция и Фидел Кастро, редактира две негови книги с речи, пребивава в Куба. След завръщането си в родината пише книги за Хосе Марти.
Публикации:
Поезия:
ДЪРВОДЕЛЕЦ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014
