Луис Леополдо Франко (Luis Leopoldo Franco), аржентински писател, историк, есеист, е роден през 1898 г. в Белен, провинция Катамарка. На 18 г. печели конкурс за поезия. Учи известно време право, но прекъсва. Сменя различни професии. Има ярко изразени леви убеждения, които намират място в творбите му. Книги с поезия: „Тръстикова флейта” (1920), „Стихотворения” (1921), „Книга за веселия живот” (1923), „Песни на народа” (1929), „Мъки и дни” (1929), „Сбор” (1938), „Хляб” (1948), „Съзвездие” (1959), „Стихове” (1965) и др. Проза: „Генерал Пас” (1933), „Биография на войната” (1941), „Другият Росас” (1945), „Уолт Уитман” (1945), „Биография за животни” (1953), „Худсън на кон” (1956), „Родна библиография” (1957), „Сермиенто и Марти” (1958), „Малък речник на непокорството” (1959), „Преразглеждане на гърците” (1960), „Есхил и Шекспир” (1980) и мн. др. Умира на 01.06.1988 г. в бедност в старчески дом в град Сиудадела, провинция Буенос Айрес.

Публикации:

Поезия:

МОЯТ ПРИЯТЕЛ ЗИДАРЯТ Е ВЕСЕЛ ЧОВЕК/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014