Леополдо Маречал (Leopoldo Marechal), аржентински поет, прозаик, драматург, е роден на 11.06.1900 г. в Буенос Айрес. Работи като библиотекар и учител. През 1926 г. заминава за Европа, където се сприятелява с водещи интелектуалци и творци като Пикасо и др., а през 1929 г. отново посещава Париж и живее на Монпарнас. Автор на книгите „Орлета” (1922), „Дни като стрели” (1926), „Оди за мъжа и жената” (1929), „Лабиринт на любовта” (1936), „Южни стихове” (1937), „Сонети за София” (1940), „Кентавърът” (1940), „Пролетно пътешествие” (1945) и др. Негови стихове са включени в „Антология на аржентинската поезия” (1941). Пише и проза - „Адам Буеносайрес” (роман, 1948), „Пирът на Северо Арканхело” (роман, 1965), „Мегафон, или Война” (роман, 1970). Драми: „Антигона Велес” (1951), „Дон Жуан” (1983) и др. Носител на национална награда за поезия (1941). Умира на 26.06.1970 г. в Буенос Айрес.

Публикации:

Поезия:

КОРТЕЖ/ превод: Александър Муратов и Атанас Далчев/ брой 62 май 2014