* * *

Това е първият роман („Кръстопъти и ветрове”, изд. „Български писател”, С., 2008 г.) от една мащабно замислена романова дилогия „Времена насрещни”. Повествованието започва от годините на българския икономически Ренесанс, от първите десетилетия на XIX век, като естествен сюжетен център е Сливен и неговото специфично място в стопанския, обществения и културния живот на Османската империя.

Със замах и въображение Иванка Денева е описала занаятчийския бит на предприемчивите и трудолюбиви българи от този край, съпротивата им срещу турските своеволия, борбите за щастлив и свободен живот на техните наследници. Твърде често авторката на романа прекъсва естествения ход на повествованието с многобройни исторически и публицистични бележки, които го поставят в контекста на международните влияния, конфликти, миграционни вълни: от времето на първите години на османското робство, непосредствено до политическата независимост на България в първите десетилетия на XX век, преминавайки през опиянението от българската свобода – Освобождението, Съединението, Стамболовия режим, увлечението по френския език и култура, та стигнем до великото чудо на кинематографа…

Така в синтезиран вид пред очите ни преминава историческото битие на българина, неговото участие в просветното и културно движение, театралната и читалищна самодейност – от просветните водачи на Сливен, начело с Добри Чинтулов – до модерното изкуство в Париж в края на XIX век.

Романовото време обхваща живота на поколения българи от няколко големи рода – на Мутафите и Писанколевите – и превръща личните им драми в типична част от българския живот през тези трудни, смутни времена. Тръгвайки от основателите Петър Мутаф и Кольо Писанколев, Синяк и Славяна, Янаки и Милка, та стигнем до трагичната съдба на Аница Писанколева, заплатила горчиво личната си свобода в едно жестоко, консервативно патриархално общество. Авторката на романа умело е пресъздала автентичността на обществената атмосфера през всичките тези години на бурни промени, катаклизми, противоречия, провалени човешки съдби.

Определено успешен роман за Иванка Денева, показващ нови страни от белетристичното й умение да пресътвори българските делници и празници, българския бит във времена на големи обществени колизии и множество лични драми.

В този жесток и неумолим житейски кинематограф те преминават и изтичат в мътните реки на времето, за да останат с поуката, със спецификата на своя път и лична орис, със своята неутешима болка…

ДИМИТЪР БЕЧЕВ

* * *

БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРНА КРИТИКА ЗА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ В БЕЛЕТРИСТИКАТА НА ПИСАТЕЛКАТА ИВАНКА ДЕНЕВА:

ИВАН РУЖ. ЗДРАВЕЙ, НОВО СТОЛЕТИЕ, В-К „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ”, БРОЙ 37 ОТ 20 ДЕКЕМВРИ 2000 Г.:

“Мнозинството от тях са нови имена в съвременната ни литература, изявили се през времето 1990 – 2000 г. Значи ли, че сред тях няма крупни дарования, за които нито се говори, нито се спори многогласно, оживено, както за Смирненски, Багряна и Далчев през онова десетилетие?
Едва ли може да се твърди, че няма. Появиха се само отделни положителни оценки. Литературният критик Иван Цветков писа, че романът “Жарава” от Иванка Денева е “събитие в съвременната ни литература.” Пламен Тотев смята, че книгата разкази “Седем истории за любов, грях и смърт” от Валентин Георгиев е между тези, “които връщат на родната ни литература надеждата, че талантливи пера някъде създават творби, които ще я съживят”. В един всекидневен вестник се появи неподписана бележка, че романът на Иван Робанов “Кръстовден” “би могъл да се нареди до бестселъри като “Време разделно” и “Железният светилник”. А прозаикът Дончо Цончев писа, че е “събитие да се появи роман, за който разбиращите ще кажат веднага, че е голям”. Такъв според него е романът на поета Стефан Цанев “Мравки и богове”.

* * *

ЕЛЕНА АЛЕКОВА. ПО ГРАНИЦАТА МЕЖДУ ДОБРОТО И ЗЛОТО, СП. „ПЛАМЪК”, КН. 9-10,2004:

„Иванка Денева е замесена от друго тесто. Хора, замесени от друго тесто, населяват разказите и новелите й. Това прави повествованията й да звучат особено – притчово; и езикът й да е необичаен – меден; и интонацията й да гали, да приласкава – спокойна като река, набраздявана тук и там от ридания и копнежи издълбоко, които в никакъв случай не поколебават мощното движение напред”. „Чувствате ли – още преди да са започнали повествованията – новия език, другия език на Иванка Денева, който всъщност е стар като света, само че днес – позабравен, изпаднал в немилост? Това е вечният език на човешката душа в себепознанието й, в себепостигането й, в себеизричането й тук, на земята.”

* * *

ЕЛКА НЯГОЛОВА. БЕЗДНИТЕ В ДУШАТА. РАЗМИСЛИ ЗА „ТОЗИ КОРАВ ЗАЛЪК – ЖИВОТЪТ” НА ИВАНКА ДЕНЕВА, В-К „СЛОВОТО ДНЕС”, БРОЙ 4 (586), 5 ФЕВРУАРИ 2009.

„А истинският белетрист просто гледа с широко отворени очи, не пропуска детайлите; следва странната и капризна синусоида на възторзите и паденията, на любовите, следлюбовите и омразите, на социалното дерайлиране, на психологическите фалити и възвисяването на духа; търси бездните в човешката душа – еднакви, откак свят светува…

Не съм питала Иванка Денева – не сме общували с нея в годините – дали си държи някъде вкъщи или в сърцето портретче на Фьодор Михайлович Достоевски, моята непроменена във времето литературна любов и Учител на поколения литератори. Той ги умееше тези работи, както никой друг… Но напомням за него, съзнавайки предизвикателството на това споменаване, защото с белетристиката си Ив. Денева се е надвесила тъкмо над човешката душа – с отразена болка следи стенанията и радостите й, със самарянски пръсти се опитва да зашива раните й, да омъдри размислите й или поне да й внуши, че отделни рафтове за щастието и нещастието няма…”

„Тя не наблюдава безстрастно колизиите на героите си, а с всичката сила и нежност на женската си душа изстрадва заедно с тях съдбите им; мие – образно казано – очите им, за да прогледнат. Трупа детайли, които не утежняват разказа, а го правят жив и пълнокръвен. Иначе казано, литературното й майсторство не е позьорски поднесено на първи план, а дискретно, но убедително води разказа”. …„И понеже заговорихме за белетристичните умения на авторката, нека не пропуснем да споменем един неин успех, свързан с белетризирането на жеста, на детайла”. „Четеш и пред очите ти оживява оная „Палата номер шест”, направила резка в руската литература…”

„Бих искала чрез тези мои редове да откриете едно перо за себе си, което да следите във времето. Тази авторка не ходи – образно казано – по ръцете си, не се опитва да ни впечатлява с ефектни трикове, със солени и взети наготово от аргоживота ни изрази. Напротив, нейният език е чист, похватите й – класицистични, но дарбата – като вижда, да гледа, както и да разказва – е истински самородна. А това трябва да се цени. Навярно неслучайно редактор на тази книга е писателят Никола Радев – прекрасният разказвач и приятел, приел и мисията да открива и отглежда по-млади дарования с познатата на всички ни строга взискателност, но и щедра радост при откритията си. За автора остават капаните на голямата белетристика… Но който се бои от мечки, не ходи в гората, нали?”

* * *

ПРОФ. ИВАН ЦВЕТКОВ. ЕДНО НАЧАЛО – С МНОГО НАДЕЖДИ, В-К „БЪЛГАРСКИ ПИСАТЕЛ”, БРОЙ 22 ОТ 7 ЮНИ 2000 Г.

“Романът излъчва хуманистичен патос, подкрепен с правдивото, талантливо изображение… И сега изпитвам вълнение от онези покъртителни, вярно и пестеливо разказани страници, когато Димана Загорска открива гробовете на съпруга и на синовете си и пренася труповете им, погребва ги наново по-близо до родната им къща. В тези страници Иванка Денева се е изявила като зрял художник, овладял трудното изкуство на проникновеното психологическо изображение.
“Романът “Жарава” според мен е събитие в съвременната ни литература. Събитие, неповлияно от никаква конюнктура, а продиктувано от писателската съвест”.

* * *

МАРИАНА МИЛЕВА. КНИГА ЗА ВРЕМЕТО И ОТВЪД НЕГО, Е- СПИСАНИЕ „LITERNET”, 03. 04. 2006, № 4(77):

„В последните години появата на нови творби почти не се възприема като събитие, ако те не носят някаква злободневност. Може би защото обществените сетива са доста попретръпнали от други, различни от естетическите предизвикателства. Въпреки това в литературния живот не липсват интересни заглавия. За такова събитие би могла да се приеме електронната книга на Иванка Денева „Живот на възел”.

Онова, с което това издание веднага впечатлява, е стилистиката – вярна на класическата българска повествователна традиция. В нея има нещо от Елин-Пелиновата простота на усещанията и от Йовковата психологическа дълбочина на проникновението”. …„Интересното е, че творбите в тази електронна книга звучат хармонично от гледна точка на сцеплението между форма и съдържание. Може би защото авторката не остава съвсем при традицията, жанровите модели на нейните разкази са отдалечени от класическите сюжетни образци в разказа от първата половина на XX век. Те са по-скоро отделни фрагменти от цялото, разчитащи на ярка и запомняща се поанта. Писателката сякаш бяга от сюжетните канони и в повечето от творбите търси сюжетен акцент, най-често чрез рамкиране на композицията. Така внушенията се лишават от директност и категоричност и от претенцията да назоват някаква окончателна и неподлежаща на оспорване истина”.

* * *

“Иванка Денева е утвърден творец със свое място в съвременната българска литература и възнагради богато очакванията на читателите, изразени най-кратко от проф. Иван Цветков по повод първия й роман „Жарава”: „Едно начало – с много надежди”.

„Много широките темпорални граници определят сложната композиция на романа („Кръстопъти и ветрове”, б.а.), в който от първата до последната страница текат два потока: на историческите реалии и на художествената условност. Те се успоредяват, разделят, а после се докосват и сливат, за да изградят монолитната цялост на творбата. Съчетаването на историческите факти с дълбокото познаване на народния бит, пориви и копнежи на човека, е основание романът да бъде определен като историко-психологически, съвместил традиционно и модерно в изобразяването на света. Резултат на задълбочени проучвания, фактологическата част поразява с изобилието от политически, обществено-социални и финансово-икономически сведения за живота в Османската империя, за робското безправие и съществуване на българите.” „В такива моменти най-силно се проявява талантът на авторката психологически вярно да изобрази драмата на душата, многобройните кръстопъти, които я терзаят, да достигне до загадъчното, подсъзнателното и мистичното. И няма екзистенциален проблем и човешко чувство, които да не са втъкани в художествената образност на творбата, превърнала се в панорама на бита, духовните простори на българина и виталността на човека въобще”.

„Природните картини омайват с романтично-лиричната струна и трептят с многоцветието на словото. Под талантливото перо на авторката оживява божият свят: необгледен, страдален, красив.” „ И тези удивителни сравнения връщат читателя към прочетеното, подтикват към размисли, насочват към дълбоките пластове на творбата. А всички те стават реални чрез словото. То е сечивото на твореца и Иванка Денева го владее до съвършенство.” „Пробужда забравени лексикални пластове и героите й ще продумат с диалектната реч и интонация, с добронамерена или иронично-осъдителна простоватост, с молитвена топлота или натрупана в неволите мъдрост. А когато се раждат най-нежните човешки чувства, словото трепти и се извисява до красотата на музика. (Щ. Драгнева. ХУДОЖЕСТВЕНАТА ВСЕЛЕНА В РОМАНА „КРЪСТОПЪТИ И ВЕТРОВЕ”, KNIGI-NEWS.COM, РАЗДЕЛ „НОВИНИ”, ИЗДАНИЕ ОТ 16 ФЕВРУАРИ 2009 Г.).

ЩИЛИЯНА ДРАГНЕВА