Мина Карагьозова

ПРОФ. СИМЕОН ЯНЕВ. КРИТИЧЕСКА ПРОДУКЦИЯ - 2013.
(Анализ, прочетен на 10 май 2014 г. Годишното обсъждане на СБП)

С цялото ми уважение към ерудицията и научните постижения на проф Симеон Янев, не мога да се съглася с неговия поглед към моята книга „Ранени от словото”.
Да, тя е в „есеистиката, публицистиката и литературната критика”, както сама мисля аз. Но не жанровото съчетание определя облика на моята книга, а опитът ми да подчертая, че „всеки автор на поезия и проза на български, на сръбски, словенски, руски, чешки, полски, хърватски принадлежи към това велико воинство (славянските воини на светлината - бел. а.), населяващо територията на словото и ранено от него. Че „там, където славяните са били винаги единни, е „славянската държава на духа”. И че тази „държава на духа” има велика мисия - да ускори духовната еволюция на човечеството. И не мистицизмът е главното, както излиза от текста на проф. Янев. А чувството за мисия, което обединява всички автори, за които съм писала в тази книга.

“Нейният свят (моят - бел. М.К.) е органично езотеричен.” - пише проф. Янев. Да, може би има някакъв такъв момент. Но, извинете, моето противопоставяне на картезианският механистичен модел на човека и вселената и механистичният модел на мислене . - анализ, синтез и пр. - няма нищо общо с езотериката. Нито пък мисленето ми в смисъла на достиженията на съвременната физика - става дума за теорията за „холографската вселена”, например. Има философски постулат за всеобщата връзка и взаимозависимост. И той не е езотеричен. Е, аз изповядвам този философски постулат в моята книга. Всичко е свързано с всичко. И законът на Хекел, който се отнася до биологията може и е свързан с литературата. Защото живеем в глобален свят и в холографска вселена.

Светът е глобално село - извинете за клишето. И терминът „провинциален автор”, употребен от професора, е термин от средата на 20 век. Т. е. остарял е с половин век и повече. И никакви споменни есета, освен едно - „Рождество”- в книгата няма.

Нещо повече - никакъв въображаем свят няма, г-н Янев, в моята книга. Това не е художествена литература. Тук всичко е точно и конкретно - имена, книги, цитати, дати. Единственото, с което мога да се съглася - това е, че моят поглед към литературата е поетичен.

И в резюме - в оценката на моята книга са привнесени спомени отпреди 20 години - за моите поетични постижения в сферата на интимната лирика. За сведение - аз имам общо 4 любовни стихотворения. Всички останали са от други жанрове. Не е спомената лайттемата на книгата - славянската кауза. Не са споменати въобще публицистичните текстове. Един цитат, който е мъничка част от книгата - за мистицизма - е изведен почти до роля на паратекстов ключ… Светът на книгата е противопоставен на рационалния свят. Съжалявам, извършена е пълна подмяна на звученето на книгата. Човек, който не я е чел, може да помисли, че става дума за роман за екстрасенси.

И, накрая, проф. Янев, иска да Ви припомня, че Вие имате роман, където се появява духът на мъртъв писател. Е, това вече наистина е езотерика. И в нея няма нищо лошо. Вие приличате на един герой от романа на Джек Лондон - „Мартин Идън”. Става дума за професор Колдуел. Който е погледнал в дъното на кладенеца (тук има непреводима игра на думи - фамилията на професора означава „студен кладенец”), видял е храма, но е избягал от това, което е видял и от спомена за него. Като уверява себе си и другите, че не е видял нищо.

Когато бягаме от храма, от прозренията, нашепвани ни от тихото присъствие на Бога в нашата душа, се получават доклади, като споменатия по-горе. Това е.

с уважение: Мина Карагьозова