Стефка Тотева

***
Ако аз съм дървото, останало в здрача само,
ще разлистя клони за малката птица
да има къде да се скрие.
Ако аз съм цветето, опънало шия нагоре,
ще подаря на пчелата дъха си
да го отнесе надалече за някого
в капката мед.
Ако аз съм човекът,
когото си чакал,
да помълчим,
да изпратим заедно залеза -
той в някакъв кратък миг
прилича на изгрев…

ЗАВЕЩАНИЕ

Не се прекланяй,
не, не се прекланяй.
Това ми завеща и си отиде.
Завинаги.
И все така сама
опитвам се да бъда силна
и да се будя сутрин,
сама кафе да пия…
И все така да вярвам - има някой,
който може да се появи
и мъничко да постои при мен.
Нали живота за това е даден кратък,
да стигне за едно гостуване…

ПРОСВЕТЛЕНИЕ

Дъждът е,
идва със стъпките на друг човек.
Обичаш този дъжд, докато си щастлив.
После той те натъжава.
С дъжда отиде си баща ми.
При мен не се натрупва мъдростта,
която да помага с времето
да мога да приемам всичко.
Просто сега разбирам,
че се раждам всеки ден
и как нощта е в силата си да ме отведе далече -
с онези стъпки на дъжда,
които все си мисля, че са твоите…