Лалка Павлова

Международният влак София - Москва потегля от плевенската гара. Дружеството на писателите в Плевен дълго се подготвя за това пътуване - покана по повод на годината на руската култура в Русия. Сърцата и на трите ни - Лалка Павлова, Татяна Любенова и Албена Декова - са изпълнени с напрежение и радостни очаквания.

Влакът се изнизва през Румъния, Украйна и най-после - Москва! Чакат ни. Прегръдки, целувки…, а в очите и на устните - тревожен въпрос: “Как беше в Украйна?”. “На гарата - всичко е спокойно!” - отговаряме ние и нервният спазъм отново отпуска лицата, сърцата преливат от щастието да срещнем приятелите си от Деветата международна писателска среща в Плевен. И то в Москва, при тревожната политическа обстановка в света!

И се зареждат пет изумителни дни в Лобня, град с шейсет хиляди жители на три километра от летище Шереметиево в Москва. Още първата среща с културната общественост в града показа, че в продължение на година всички старателно са се подготвяли за пристигането на българските гости.

В художествената галерия ни посрещат представители на местната телевизия за кратко интервю,след което пред нас застава девойка с традиционните за славянския свят пита хляб и сол, положени върху така познатата ни тепсия, покрита с везана кърпа. Зазвучава българският химн и Елена Левковцева запява “Горда Стара планина…”.

Сълзи в очите й, вперени в нас. Инстинктивно ставаме и запяваме заедно с нея… И онази буца, тегнеща на сърцата ни, мигом се стопява, за да даде воля на топлия трепет на гласа, на развълнувания пулс на кръвта по вените ни и на съзнанието, че в този миг се възкресява онази братска обич между двата народа, която ни е свързвала в продължение на хилядолетия.

След обичайните приветствия на представители на администрацията на града, на Отдела за култура и директора на художествената галерия, Галина Мамонтова, член на Съюза на писателите в Русия и на Академията на руската култура, представи издадения в ИД “Великороссъ” , Москва, сборник с поетични преводи под надслова “Плевенские мотивы”.

В него са включени 82 творби на български и руски език от 18 плевенски автори, преведени от 16 преводачи. Използваните на корицата акварели на художника Willem Haenraets и вътрешното художествено комбиниране на стиховете с подходящи графики от художествената дизайнерка Н. Соловьова превръщат книгата в истинско бижу, с което може да се гордее всяка издателска къща. Държим книгата в ръцете си като рожба на онова чудо, което може да сътвори само истинската обич.

И се зареждат дните на цяла една седмица, в която пътуваме из историята на този сравнително млад град Лобня, възникнал около бившето селище за семействата на летците от летище Шереметиево. С вълнение слушаме разказа за историята на танка Т 34, нанесъл първия успешен удар срещу Хитлеровата армия пред Москва и извървял победния път от Лобненската равнина до Берлин, преподавайки урок по мъжество и действено родолюбие на целия свят.

Наслаждаваме се на чудесните изпълнения на оперна музика и хорови песни от ученически състави, на танците на първокласниците от 9-то училище в града, с вълнение следим драматургичната раздвиженост на спектакъла по стихове на Галина Мамонтова “Аз ще ви разкажа за себе си” в залата на театъра.

И по време на всяко едно от тези мероприятия акцентът е поставен върху България - чрез български песни, чрез рецитации на български стихове, чрез представянето на постиженията на българските астрономи при изследването на Слънцето и Луната и откриването на нови астероиди в Космоса, при изреждането на които се появяват и неочаквани названия - на Плевен и Лобня. Деца и възрастни идват при нас - да ни докоснат, да ни поднесат цвете, да ни дадат някакъв личен подарък, който да ни напомня за тях.

Особено впечатляващо за нас беше посещението на Музея на хляба, създаден още преди 30 години от ученици, учители и родители в 4-то училище. Двете малки екскурзоводки с вълнение разказват за всеки един от експонатите в него, канят ни да вкусим от руския хляб, пелмени и пирожки, поднасят ни като подарък изработени от учениците дъски за хляб, украсени с различни рисунки.

Но най-вълнуващ беше създаденият от самите ученици филм за хляба, разказващ историята на неговия път от разораната земя до горещата фурна. Кадрите поставят акцент върху значението му в живота на отделния индивид и общността, върху ролята му за сближаването на семейството и почетното му място на всяка трапеза - по време на сватби, кръщенета, християнски и семейни празници.

Така, като е и у нас - в България. И някъде там, по средата на филма - цената на хляба по време на война. Десетината кадъра от блокадата на Ленинград и гладуващите деца, жени, старци и бойци, за които загубата на купона за хляб е равнозначна на смърт, карат и нас, и малките екскурзоводки несъзнателно да посегнем към лицата си, за да изтрием неочаквано бликналите сълзи…

И в тишината на залата увисват болезнени въпроси: Кому са необходими и войната, и това човешко страдание? Ще позволим ли то да се повтори? Сякаш хлябът, който държим в ръцете си, ни заклева да направим всичко възможно, за да на се случи отново.

И пак ни завъртат часовете - разходката в Кремъл, старите палати на Романови, издържали тежестта на времето, храмът “Христос Спасител”, старият “Арбат” с къщата на Пушкин и паметника на великия поет с Наталия Гончарова, монументът на Булат Окуджава, новите художници и артисти, населили с пъстрото си множество старата улица на нова Москва.

Като всяка приказка, и нашата неусетно се доближава до своя край. Киевската гара, влакът Москва - София. Прегръдки, целувки, сълзи в очите и обещаващото “До свидания!”.

А съзнанието ни упорито продължават да гризат нови болезнени въпроси: Какво и защо ни разделя в този взривоопасен момент за световния мир? Ще допуснем ли да ни превърнат във врагове? Къде е и имаме ли изобщо свое българско място при разрешаването му? Ще станем ли пак изкупителната жертва на великите сили в Европа, която заради своите интереси да ни превърне в една опожарена земя?