Червенко Крумов

Есенна спирка. Нередовен тролей.
Трескави токчета. Две жени в здрача.
Луна над града - плешив полилей.
Няколко забързани минувачи.
Един краен квартал в този каменен град.
Есен. Курортен сезон за мъглите.
От толкова чакане, от толкова чакане - хлад
по раменете, по устните, по очите.
Но тролеят пристига. Тролеят скрипти.
Над ръцете му дълги жици пулсират.
И разтваря уста. И зейват врати.
В корема си сух те прибира.
Ти пътуваш. Ти гледаш в нощта.
Ти си мислиш за нещо. И се чувстваш уютно -
провинциален човек сред вседневната суета,
тътнеща като басова струна.
Тролеят препуска като навит.
Малко още - ще се нажежи до бяло,
като факел ще пламне в този град ветровит!
… А крайната спирка е само начало.