БАБА И ВНУЧЕ
Из „Блага дума” (2014)
БАБА И ВНУЧЕ
Рече с упрек баба Здравка:
- Днес настъпи малка мравка,
после сe люля на клона,
хвърли чаша от балкона.
Туй бели са - да го знаеш!
Трябва умно да играеш,
да помислиш, че стъклата
ще ти набодат краката.
Тъй ми рече баба Здравка
без шамар и подигравка.
После ме прегърна здраво:
- Виждам, че ме слушаш! Браво!
Заслужаваш и награда -
сладка круша ти се пада.
Хайде, тичай да играеш!
Ти урока вече знаеш.
ГЪЛЪБЧЕ
Над тераса с парапет
хвъркат гълъби без ред.
Кацнат, клъвнат, полетят -
с гукане благодарят.
Гълъбче съзрях там клето,
с дълга клечка на крачето,
някак в прежда омотана
и за него жал ми стана.
Плахо спуснах си ръката
и го хванах за крилцата.
С ножичката много леко
му освободих крачето.
Пуснах го на свобода.
То щастливо излетя.
С ятото криле размаха -
всички дружно полетяха.
КАЛИНА
Гледам - малката Калинка
влезе в цветната градинка
да си търси детелинка.
Рови с пръстчета тревата
и брои на глас листата.
Тези мънички цветенца
всичките са с три листенца.
Най-накрая поглед впери -
с четири листа намери.
Беше кацнала калинка
върху тази детелинка.
Брей, че радост я обзе!
Тя щастливо е дете.
На кого да я даде?
ЯГОДКА
Ягодката - цялата в лунички
как примамва сладко всички.
Охлювът дори, пълзящ в тревата,
спря се и навири си рогцата:
- Тази сладка ягодка червена
е за мен закуска отредена!
Чичо Бръмбар пък, насред листака,
да узрее вече с дни я чака.
Дядо Гарван, в черен фрак,
с клюна важно трака пак:
- Никой да не я напада!
Тази сладост мен се пада!
Ягодката пък се чуди:
- Тези сигурно са луди!
Скокна Петльо от стобора,
сложи бързо край на спора.
В МАНАСТИРА
Заведе ме баба днес в манастира.
Спряхме на сянка отвън, до чемшира.
А в храма видяхме красиви икони.
Запалихме свещи, сторихме поклони.
Показа ми баба с трите си пръста
отдясно наляво как да се кръстя.
Камбани тогава забиха навън
и празнично стана от техния звън.
Излязох от храма тъй вдъхновена -
някак различна, преобразена.
А баба ме гледа - щастлива, засмяна,
сякаш облечена в нова премяна.
За мен беше празничен днешният ден
и тъй ще остане завинаги в мен.
МОЛИТВА
Богородице, майко - тъй свята за нас,
ти си моя опора и подслон в труден час.
Чуй молитвата свята, устремена към теб:
Влей в сърцето ми обич, вяра в пътя напред.
Помогни да открия твойта сила и аз.
Вдъхни ми надежда, дай ни разум и свяст!
Озарявай ни с благост, дай ни мир, доброта!
Твоят дар носи радост, светлина, красота.
МОЛБИ
Храм ли е станал нашият дом
или е още семеен подслон?
Мама се моли на татко: „Чисти!”
Татко се моли на батко: „Чети!”
Батко - на кака: „Недей ме дразни!”
Никой не мисли за детски игри.
Аз пък се чудя кого да помоля,
да поиграе с мене на воля…
МАЙСТОР
- Хайде да забием този нов пирон! -
рече тази сутрин дядо ми Мирон.
- Ти подръж пирона и ме чакай тук,
а пък аз ще взема от мазето чук!
Докато се върне дядо на балкона,
видях един камък и забих пирона.
Дядо, щом го зърна, рече под мустак:
- От тебе ще стане майстор и юнак!
Закачихме двама цветенце в саксия
за голяма радост на баба Мария.
ХИТРИНИТЕ НА ЛИСАНА
Викна Лиса отзарана
тук на пъстрата поляна.
- Книжки ще чета в гората,
ще ви уча на числата!
Ала никой не поиска
да се довери на Лиска.
Зайо Байо дългоух
в миг престори се на глух.
Ежко пък се запремята:
- Жив съм си и без числата!
Катеричката не чака,
скокна горе в гъсталака.
А еленът и сърната
бързо скриха се в гората.
Тъй до днес учител няма
на поляната голяма,
че лъжите на Лисана
знаят ги отвъд Балкана.
ПРИКАЗКА
Дъжд в гората заваля.
Червейчето изпълзя:
- Стига вече съм копал!
Скучно ми е в тая кал.
Ще ми се поне веднъж
да танцувам в топъл дъжд!
Тозчас майка му го спря
и така му рече тя:
- Я не си търси белята!
По-добре рови земята!
Не излизай ти без нужда -
горе бродят сенки чужди.
Ала то не я послуша -
запълзя към мокра круша.
Но, не щеш ли, гладна сврака
го съгледа от клонака:
- Червейче! Каква сполука!
Приказката бе дотука.
ЗАЙО НА ЗЪБОЛЕКАР
Зайо Байо дългоух
умен е и не е глух,
но си зъбките не мие
и си лапките не трие.
Днес от болка се превива -
болка лесно се не скрива.
Не помага и аптекар -
ще върви на зъболекар.
Ето, щъркел дългокрак
ще лекува тоз юнак:
- Отвори уста широко,
за да клъвна надълбоко!
Зайо щом уста отвори,
болката му заговори:
- Ако зъбките не миеш,
често сълзите ще триеш.
ДЕТЕ И ПЕТЕЛ
Петльо - властен и напет,
доста често си проклет.
Петльо герест, пременен,
кукуригаш по цял ден.
Никого не пускаш в двора
и нападаш чужди хора.
Цял ден ровиш за зрънца.
Гониш малките деца.
Имаш в двора ти другарки -
млади и красиви ярки.
Но коя ти е жената?
И къде са ти децата?
ГОРСКИ ЦАР
- Добър ден, любезни чичо Слон!
Приеми от нас дълбок поклон.
На животните си ти другар,
но защо не станеш техен цар?
Та в гората ни така голяма
по-могъщ от тебе явно няма.
Затова предлагам догодина
дружно да гласуваме мнозина:
нека Слон добър да управлява
пъстрата ни хубава държава.
Тъй веднъж Лисана проговори,
на което Слонът измърмори:
- Стига и Лъвът да е съгласен,
че съперник той е май опасен.
С него на двубой не ми се влиза -
да разкъса сивата ми риза.
Тъй отвърна слонът на молбата
и задъвка кротичко листата.
А животните се умълчаха
и накуп край слона се събраха.
С рев Лъвът устата щом отвори
никой царството му не оспори.
МИЛОСЪРДИЕ
Взеха да се състезават
пеперудка и калинка.
Скоро двете долетяха
чак до нашата градинка.
Но внезапно в тишината
доловиха стон в тревата -
бръмбар, легнал на земята,
рита, маха им с крачката.
Бутнаха го те с крилцата -
той подскочи на краката.
Топло им благодари
и с усмивка ги дари.
БЛАГА ДУМА
Дорчо е магаре - умно и добро.
Тежките товари мъкнеше ни то.
Бе помощник верен и добър другар,
но спря да работи - стана много стар.
- Внуче, ако взема аз да го продам,
току-виж, че станал Дорчо на салам -
тъй ми каза вчера дядо Теодор,
седнал до вратата в стария обор.
Дорчо тези думи като че разбра,
защото към дядо обърна глава,
примига с клепачи и една сълза
мъката на Дорчо цялата събра.
- Дядо, Дорчо плаче! Как не ти е жал!?
Толкова години при теб е живял.
Аз ще ти помагам, вече съм голям.
Само не продавай Дорчо за салам!
Дядо ме погледна и кимна с глава:
- Знам, че го обичаш и ценя това.
Нека да живее нашият герой -
домашен любимец ще ни бъде той!
Думите му благи Дорчо май разбра -
радостно подскочи, гръмко изрева.
