Анита Коларова

Щом изток хвърли златно семе
в цял сноп от лумнали лъчи,
препусна мургавото време
на свойте ролкови кънки.
Кварталът, цяла нощ отлъчен,
сякаш да втасва козунак,
като бял гълъб гръд изпъчи
и излетя от своя мрак.
Изпукаха вдървени стави,
разбягаха се зли тъми.
Светът виновно се изправи
и в облака лице изми.
И ето, през вратите бели,
очакващи възлюблен гост,
прекрачи в святата неделя
сам кроткият Иисус Христос.

Великден, 2014