Георги Н. Николов

В статията си „Некултурни теории” в бр. VIII - IX на сп. „Отец Паисий”, 1928 г., проф. А. Т. Балан, отбелязва: „Нашата култура - не като българи, но като човеци, - се отличава от човечливата култура на известни западни народи често не в наша полза. Ние можем да ценим Алековото създание „Бай Ганьо” от гледище на художествената правда тъй или инак, ала не можем отрече, че тоя рунтав простак и мазник носи в характера си чърти реално наши; и че с тях той е нашият културен срам пред цивилизования свят. Настоятелна и велика задача предстои на българското общество, со всички негови средства, да измени, да изкорени у нас „байганьовщината”. А тя се състои в редица крепки навици в мислене и вършене”. Които могат да се разделят и съсредоточат под егидата на няколко теории, формулирани от бележития учен: I теория - „Ти ли ще оправиш света”, II теория - „Туй да ни е кусурът” и III теория - „От това България няма да пропадне”. Има още една, нека я наречем „заключителна”, или „обобщаваща” - „Пет пари не давам за нищо…” Доколко и сега са актуални у нас, може да си отговори всеки. Но е факт, че имат своето развитие в 21 в., където европейска България е цъфнала и вързала. И с бързи крачки върви гърбом към обещаваното й от куцо и сакато светло липсващо бъдеще. Ако трябва да се изразим по Йовковски, рядко светът е виждал по-страшно сборище, изляло се като мътна река на политическата сцена. Предстоят избори и на хорото са се хванали всякакви екзотики. До изпечени в лъженето стари муцуни подскачат и бъркат стъпките нови кандидати, повтарящи едни и същи втръснали се мантри. За високи заплати, здравеопазване и плуване в реки от мед и мляко, които няма как да не потекат през следизборното им царуване. Неоспорим факт е, че цялата ново-стара политическа клика е откъсната от реалностите на българския делник, а и те не я интересуват. Иначе представителите й щяха да изтръпнат, че само до месец март т.г. още 38 хил. страдалци са загубили работата си. Че официално тиражираната безработица от 12,5% всъщност гони 19-те процента и гладните гърла намират парче хляб не при празните обещания, а в сивата икономика и в емиграцията. Отдавна трябва да се учреди Музей на българските нещастия, като в специална зала да се окачат снимките на виновниците днес да има нашенско емигриране. Да не секва и да няма никакви изгледи някога да престане. Освен когато страната съвсем се обезбългари и на мястото им дойдат, както продължават да нахлуват и сега, неканени гости, уж бежанци. За тях все още се говори под сурдинка - как битовите им условия да се подобрят, как децата им да научат по-бързо нашия език, та да им е по-лесно в училище и пр. А още - как възрастните да си намерят работа и да се впишат успешно в българското общество. Това на практика означава само едно - че услужливо им се осигурява жизнено пространство там, където трябваше да бъдат нашенските гастарбайтери, трескаво плъпнали по света. Демографската криза у нас е бедствие за едни, но за други си е чист късмет. Ще добавим местните етнически групи (пълчища - б.а.), разбиращи интеграцията си само като искане на пари и помощи и като безнаказано нарушаване на обществените норми. Истинската картина е, че някой изтрива от картата на света държавата България, прекланяйки се пред чужди интереси и отчита това като голям дипломатически успех. Изхвърля народа ни от родните места в посока странство или към гробищата и съсредоточава усилията си във възхитено пъпосмотрителство. Този някой е безспорно политическата ни прослойка - неграмотна, алчна, несговорчива и продажна. Тя ще съществува като кърлеж в плътта ни докато има какво още да се граби, краде и продава на безценица на чужди фирми. Всичко, което се нарича „подземни и надземни богатства” е дадено под аренда за десетилетия напред и се изнася във вид на суровини зад граница, вместо да се преработва у нас. И да дава работни места, разбира се. Що се отнася до възстановяване на селското стопанство, там нещата също са гробовни. Тихомълком в най-плодородните райони бе извършена скрита комасация, а не съм чул да има регистър, отчитащ и земите, продадени на чужди граждани и фирми. Земеделието - това са фермите и селата. Стана традиция представители на селскостопанските отрасли да блокират пътища, да палят неизкупен тютюн и друга продукция. Да разливат мляко и да се заканват с гражданско неподчинение. Според некултурните теории, споменати по-горе, с тях и без тях България няма да пропадне. Те пък няма да оправят местния свят и на практика никой не дава за тегобите им пет пари. Освен когато положението стане взривоопасно и трябва да се тушира с някой намерен изпод правителствената маса лев. Но селското стопанство отдавна е продадена невеста, защото вносът на меса, плодове и зеленчуци на дъмпингови цени не е спрял и явно над него широко е разперен нечий чадър. Що се отнася до хората, любопитно е да видим по статистика в колко от 5-те хиляди български села живеят над сто човека, колко от тях са на възраст под 60 години, в колко има училище, транспорт до близкия град, фелдшерски пункт, банкомат, полицай и пр. За родилни домове не питаме, защото не ни е до смях. Пак по тази причина не ще коментираме мимолетното присъствие на жандармерията тук и там, за да всява страх у „неизвестните извършители” на еженощни кражби, изнасилвания, мъчения над стари хора и още деяния от арсенала на Инквизицията. Резултатите от присъствието й е нулево. Веднага, щом суровите мъже в униформа си обраха крушите, битовите престъпления се увеличиха неколкократно, може би за да наваксат изгубеното време. Те няма как да престанат при тая гладория и при тези театрални опити за сплашване. Същото е и в градовете, защото и там няма работа. Икономиката няма да се възроди не само защото липсват чуждестранни инвеститори, а защото самата държава липсва в процеса на възкръсване на отделните промишлени отрасли като феникси от българската демокрация. Официално се тиражира, че присъствието на държавата в икономиката, селското стопанство, енергетиката, социалното дело, банкирането, здравеопазването и т.н. било връщане към комунизма. Е, щом е така тя няма да се меси, а ние се връщаме към пещерния начин на живот. Заплати и пенсии не могат да настигнат растящите цени и инфлацията, потреблението е свито и повечето живеем от плащането на едни сметки до идването на следващите сметки. Това е ежедневен житейски кръговрат, небрежно увит в дрипите на твърдението, че сме уж и ние европейци. Като такива, с мащабен начин на мислене, гледаме ставащото в Украйна, с която официалната власт отвлича вниманието ни от нерешените нашенски проблеми. Съзнаваме, че уж ни трябва все повече и повече НАТО, американски бази и размахан към русофилите пръст. Защото русофилството е също останка от кървавия комунистически режим, а днес времената са модерни. Ще изоставим руските изтребители и на старо ще изгребем хазната за чуждоземски на старо, напук на дяда Ивана. Но пък той да си ни праща газ, та да стоим на топло, докато го ругаем от най-високите етажи на властта. В целия нашенски хаос изтичат зад граница младите мозъци на България, които молим след обучението си да се върнат в родината. За да стоят безработни, или със заплати, годни само за семки и бонбонки. За сведение: млад лекар в Германия започва с 2000 - 3000 евро месечно. У нас: с 600 - 800 лв. Но пък лекарите в странство не ядат бой от пациентите си, когато работят в тамошната „Бърза помощ”. У нас ядат на корем, при това безплатно. И само туй да ни е кусурът…
Каквото и да кажем, според „некултурните” теории на Балан, ние света няма да оправим. Защото никой не ни пита какви са ни проблемите, а кого ще изберем. Никакви избори и никакви партии няма да съвземат вече страната ни, нашата родина. Ножът е опрял до кокала, умората от партии и политически кресльовци - безкрайна. Досадата от задгранични алчни приятели - също. Какво може да ни измъкне от батака? Май нищо, защото не сме сговорни да протестираме масово. Че не ни трябват лозунги за избори до дупка, а работни места и социална сигурност. Между впрочем Световната банка предупреждава, че след 50 г. българите ще са малцинство в страната си. Белким като намалеем, станем по-разумни? Не, разбира се - защото, както казва една нашенска мъдрост, не искам на мен да е добре, искам на Вуте да му е зле! Но сега на всички ни е зле и не знаем как да си оправим положението. Тогава? Какво тогава? Все пак се надяваме, че и от него България няма да погине. А и ние ли ще оправяме света?..