Лалка Павлова

През последния четвърт век бавно, но драстично се промени българската народопсихология. Остатъците от патриархалния тип българско семейство, които до известна степен се бяха съхранили през епохата на социализма, след 1989 година, под влияние на все по-трудните социални и икономически условия на живот, бързо се разпаднаха. Промениха се отношенията между родители и деца, налице е тревожен срив в раждаемостта, рухнаха предаваните от поколение на поколение традиционни български добродетели - национално самочувствие и лично достойнство, трудолюбие, честност, духовен и нравствен стоицизъм. Това се отрази и на тематичния кръг на разработваните проблеми в сферата на изкуството, а в литературата почти на изчезване са цели тематични раздели, сред които осезаемо място заемат творбите, предназначени за детската читателска аудитория. Рядко се преиздават произведенията на големите български майстори от миналото - Елин Пелин, Дора Габе, Леда Милева, Ангел Каралийчев, Асен Босев, Калина Малина, Ран Босилек… Малко на брой са съвременните писатели, които посвещават своя талант на децата. И ако някои все пак го правят, то е някак между другото - между поредицата от романи, сборници и стихосбирки току се пръкне и някое томче с произведения за деца. Именно поради това новият сборник със стихотворения и гатанки на Веселин Чернялски “Гнездо на песента” представлява истинска ценност.
Избраното заглавие на книгата не е случайно, защото наистина част от стихотворенията са написани по такъв начин, че много лесно биха се превърнали в текстове за детски песни - и избраното стихосложение и ритмична стъпка , и спецификата на римата биха подпомогнали добрия композитор да обогати и без това твърде обеднелия в нашето време репертоар от песни за деца. Намирам за твърде подходящ в тази посока текстът на стихотворението “Дайте си ръцете”, в което и ритмиката, и съдържанието, и нравствено-възпитателните цели звучат съвременно:

Жълти, бели, черни -
радостно запели -
изгрев сме на бъдещия ден.

Наши са мечтите.
Лудост са враждите.
Този свят с любов ще е спасен.

Авторът е обособил текстовете в сборника в три раздела: „Тръгнете с нас”, „Криво огледало”, „Гатанки римушки”. Стихотворенията в първия раздел проследяват пътя на растежа на детето от детската градина до първите ученически години и завършвайки със стихотворението „Тръгнете с нас” лирическият герой сякаш призовава своите съученици да се включат в романтичното пътуване към новите върхове на бъдещето, което вероятно ще бъде изпълнено и с трудности, но точно тяхното преодоляване ще създава у тях усещането за принадлежност към един народ, сътворил легенди с делата си, оставил след себе си „пламенни дири” и мъжествени химни и дал пример за подражание на младите. В тези стихотворения се усеща най-голямата мечта на всяко дете - да порасне, да стане знаещ и можещ човек, който разговаря със звездите, защото мечтае да стане космонавт. Но тази дързост на мечтата не е само резултат от гледаните по телевизията или в интернет фантастични истории, тя е генетично кодирана в кръвта му с примера на бащата поет, който чрез силата на словото си е убедил момчето, че „космонавт се става с много труд, любов и сили”. Българското дете в тези стихове има самочувствието на наследник и продължител на велики дела, в погледа му свети „на солунските братя мил портрета”, кънти в сърцето му „песента на първите учители”, у него зрее гордото съзнание за стойността на българския празник 24 МАЙ:

Едва ли помнят чуждите площади
цветя и слънце толкова в очите!
                                           /из „24 МАЙ”/

Чистота на чувствата, чистота на мислите, чистота на мечтите грее в желанието на малкия ученик, прогледнал за магията на словото, готов да стои буден до „полунощ”, мечтаещ да получи от „онзи дядо с пълния кош” не електронно управлявана кола или автомат, а книга, в която да открие „приказките чудни / като тез, с които всяка нощ / мама ме приспиваше!”.
Вторият раздел стихотворения са интерпретации на една обща тема - лагерните дни. При четенето на тези творби имах усещането, че съхранените впечатления от личните спомени на автора за лагерния живот са се слели с изживяванията на неговия лирически герой в желанието част от миналото да се прелее в настоящето, защото това минало носи закодирани в себе си важни екзистенциални стойности. Откъсването на детето от семейството по време на лагерните дни само по себе си е школа за възмъжаване. Именно тук, лишено от непрекъснатите грижи на мама и татко, на баба и дядо, детето израства, става самостоятелно във всяко свое дело, учи се на труд, на отговорност пред другите за делата си, изгражда си умения за мобилизиране на волята при преодоляване на трудностите, формира характера си и си създава лично самочувствие:

Лагер ли? Ще бъда кратък:
        жива мъка е там, дето
няма мама, няма татко.
        Дори в лагер на морето!
Кой леглото да застели
        сутрин след тръбата ранна?
В походите ти багажа
        кой ще носи услужливо?
Кой от слънцето на плажа
        ще те пази, щом заспиваш?
Кой ръцете ти ще мие
        по три пъти в столовата?
Даже копче да зашие
        няма кой… И тъй нататък.
                    /из „Писмо от лагера”/

Лирическият герой на това стихотворение, въпреки твърдението си, че „бял ден” няма в лагера, е направил самоанализ на своя живота , осъзнал е колко много неща трябва да придобие като умения, за да може да прекрачи границата между безгрижното детство и отговорностите на възрастните.
Особено стойностен е за мен третият раздел - гатанките римушки, общо 90 на брой, организирани в текстове от 6, 7 или 8 стиха, като задължително необходимият отговор на гатанката се римува с някой от предходните стихове. Отбелязвам този факт, тъй като той не само подсказва на детето отговора, но и формира у него усет към музикалността на словото, желание да потърси точния синоним на отговора, съответстващ на фонетичната тоналност на римата. Прави впечатление, че гатанките римушки на Веселин Чернялски определено претендират за оригиналност и съвременно звучене, защото сред тях освен традиционния тип, свързани с животни и предмети ( подходящи за най- малките), има и такива, които са съизмерими със съвременния начин на живот и развитие на бита и техниката - свързани са с представите на детето за функциите на светофара, телефона, хладилника, телевизора, прахосмукачката, а при други има ясно заявен възпитателен ефект - за кибрита, алкохола, цигарите; трета група от тях пък са свързани с някои абстрактни понятия, които развиват асоциативното мислене на децата - за вятъра, времето, сянката, мрака, географската карта:

МОЖЕ ТОЙ ДА НЕ Е ЖИВ,
но е предан и вежлив.
Той живота зорко пази
на кръстовищата разни.
Трите цвята запомнете
и внимателни бъдете.
Дава път на млад и стар
уличният…. (светофар )

ОТ КУТИЯТА СЕ СМЕЯТ
двадесет свещици бели.
Палнеш ли една от нея,
дим лютив навред се стели.
Този дим е, запомнете,
враг голям на дробовете.
Здравето си сам изгаря
всеки, свикнал със… (цигара )

ЧУДНОВАТ СВИРЕЦ ЗАСВИРИ -
заигра гората.
По полета и баири
вдигна прах играта.
Свири, та пращят ушите.
Нито сън е, ни театър.
Заиграха и водите
в язовира. Духна… (вятър )

Преобладаващата хорейна ритмична стъпка в тези гатанки придава динамика и игривост на текстовете,а усещането за мелодика, създадено чрез римните варианти, е сполучливо съчетано със съвременно звучене на словото - такова, каквото то е в естественото общуване на децата в новите технологични времена.
„Гнездо на песента” е втората книга на Веселин Чернялски с произведения за деца. Включените в нея стихотворения и гатанки убедително доказват таланта на автора в този изключително деликатен литературен раздел и създават определени нагласи и очаквания за нови постижения в тази посока.Убедена съм, че книгата ще намери своите малки читатели и ще им донесе истинска наслада и удовлетворение.