НЕВЕДОМИ СА ПЪТИЩАТА ЧОВЕШКИ…
Преведеният от португалски език роман на Илко Минев „Преди да замлъкна”, С., ИК „Синева”, 2014 г., е негова първа творба. Посветена на предците му - евреи (писателят е евреин по майка, по баща - българин), спасили се по чудо от ужасите на войната в различни краища на света. Както отбелязва сам авторът: „Време е да се поучим от уроците на миналото и да не позволим никога повече идеологически, икономически, расистки, етнически, религиозни и всякакви други предразсъдъци да оправдават диктатури, концентрационни лагери, холокост, изтезания и какви ли не други престъпления срещу човечеството. Историята ни учи, за нещастие, че винаги са се намирали кандидати за подобни престъпления и че днес те също не липсват”. Сюжетът започва с „узаконените” гонения на българските евреи в 40-те години на миналия век. Нека припомним нерадата съдба на 50 хил. наши сънародници, които трябва да бъдат избити в лагерите на смъртта. И ролята на обществеността у нас, водена от изявени представители на християнската църква, предотвратили замисленото отвратително деяние. Затова днес заместник-председателят на тогавашния ни парламент Димитър Пешев, екзарх Стефан и патриарх Кирил имат своето място на Алеята на праведниците в музея „Яд Вашем” в Израел. Но дотогава ще изтече много време, а сега главният герой Лико Хазан и брат му са хвърлени в трудов лагер, от който Давид успява да избяга при партизаните. Пътищата им ще се пресекат отново след десетилетия, когато двамата са натрупали сериозен житейски опит. Единият - в митарства, а другият - прозрял несъвместимостите на изповядваната от него идеология с действителните ценности на съвремието. Сам главният герой е спасен по повеля на Алберт Гьоринг - брат на Херман Гьоринг, за когото малко се знае. А още по-малко, че в спасяването на евреи той е своеобразен аналог на Оскар Шиндлер. Разказът на Минев постепенно се обогатява с нови и нови герои: Леон Фархи, Берта, господин Йомер, семейство Рахамим и цяла галерия бежанци, устремени към свободата и правото си на живот. Описанието на плаването с кораба „Ямайка” от Гибралтар до Бразилия не може да се чете равнодушно и може би единствен светъл лъч по редовете му е любовта на Лико и Берта. Проверена сред трудности, които не всеки може да понесе. Тази особено тъжна глава от повествованието се затваря със стъпването на прокудениците на свободна земя. - в новата родина, където младото семейство отваря поредна страница във вече общата си съдба, основно в град Манаус. Несъмненият талант на Минев да разказва увлекателно ни води през различни успешни начинания на двамата млади, съчетание от деловитост и почтеност. За раждането и израстването на децата Даниел и Сара, за живота в далечната еврейска диаспора. Едновременно с това книгата е подплатена с много полезна историческа и географска информация за Амазония, поради отдалечеността на която малко знаем и днес. Отделните теми - обществени, икономически и лични, са предадени в развитие, като всяка следваща глава постепенно се надгражда в общото повествование. Сякаш на цветна кинолента, върху която събитията се редуват, задъхано се гонят и взаимно се допълват. Самият им ареал по света се разширява, а с него и актуалността на разказа. В неговата палитра авторът включва и скъпите на сърцето му люде от младостта, пръснати върху картата на планетата. Но на водещо място е обичта му към България и разбира се, на останалия в нея Давид. Съдбата на родината неизменно вълнува Илко Минев. Затова тоталитарната й орис го хвърля в мрачни разсъждения, от които няма как да избяга. Братът, заемащ в нея висок пост, скоро ще бъде „уличен” като враг на народа. Отрезвяването му за реалностите на деня е тежко, придружено с незаслужен затвор. Той трябва, заедно със сина си Олег, да избяга от душната идеологизирана обстановка, за която преди, воден от мечтите си, се е борил. На помощ идва Макс Хаим от Виена и след много перипетии братът и племенникът също поемат въздуха на свободата. С времето единият ще ръководи кибуц в Израел, а другият също ще се пресели в Бразилия. Междувременно щастието и нещастието, както навсякъде, вървят ръка за ръка в антагонистичното си равновесие. Децата на Лико създават свои семейства, появяват се и внуци. Умира любимата Берта, която до последния си дъх храбро се бори с болестта. Може би като кратка утеха идва Лаура, за да изчезне по-късно без следа. Но своето място в големия род на Хазан заема плодът на кратката им, закъсняла обич - Ребека. Животът си върви и както отбелязва авторът, ние само минаваме през него. Но дали ще оставим следа и каква ще е тя в съзнанието на оставащите след нас хора, зависи основно от делата ни…
„Преди да замлъкна” в жанрово отношение не е само исторически, нито мемоарен роман, или пък повест, възкресяваща нечия съдба. Той е ярко съчетание от задълбочен размисъл с дълбок психологически привкус върху теми, засягащи всеки от нас: за мира и войната, за ролята на отделната личност в съдбата на планетата и на емиграцията за облагородяването на такова екзотично място, каквото е Бразилия. Книгата е кратка сага за смисъла на живота между доброто и злото, между правото на човека сам да кове щастието си и борбата му с тъмните сили, обслужващи разноцветни в политическо отношение диктатури и властели. Над всички чувства по страниците доминира оптимизмът. Вярата, че негативното, което ни съпътства, може да бъде преодоляно с много вътрешни сили, с откритост и честност към околните. С убедеността, че всяко усилие си струва, щом е поднесено пред олтара на разноезичната човешка тълпа в името на хармонията и добросъседството. И едновременно - щом отделната личност знае на какви цели да се посвети. За да се вгради успешно в предните редици на обществото, за чиито просперитет ратува. Много са достойнствата на първия засега роман на Илко Минев „Преди да замлъкна”. Тематичната му рамка е широкомащабна, повествованието - ярко и пластично. Книгата всъщност представлява географска сцена, върху която героите разкриват своята гражданска, социална и интимна същност. Своята роля в обитавания от тях свят, рушен, или съграждан чрез делата им, чрез морала им и нравствените им закони. „Винаги съм знаел - отбелязва Минев - че животът е пълноценен само ако създадеш семейство и деца, ако засадиш поне едно дърво, ако напишеш една книга. Направих всичко това само за да открия, че още по-важно е да отгледаш и възпиташ децата, да поливаш младите дървета докато пораснат и книгата да е само начало на интересно и увлекателно разказана история. Вложих докрай моите познания и усилия, за да осъществя този сън”. Няма съмнение, че авторът успешно е изпълнил предначертаната си мисия. С една уговорка - че „Преди да замлъкна” не трябва да е единствената му творба. Очакваме и други, които като романа да бъдат мост между българската и бразилската литературна традиция днес. Той всъщност е ярко допълнение към списъка от заглавия на български творби, създавани в диаспората. Особено в страни от Латинска Америка - като например в Аржентина, Колумбия, Боливия, Уругвай и т.н. В „Послесловие” към творбата Румен Стоянов отбелязва: „Невероятно, ала факт: в навечерието сме на 100-годишните българо-бразилски литературни отношения. А то ще рече и 100 години българско литературно присъствие в Бразилия. Впрочем, бразилистиката ни е още по-стара: през 1859-а „Цариградски вестник” пуска в осемнадесет подлистника повестта „Преселението в Бразилия” от непосочен автор, но германец, и по този начин преводачите Михаил Зафиров и Йосиф Дайнелов, без да го целят, стават наши първопроходци към необходната страна…”
Днес емиграционните процеси са отново факт, без да са „придружавани” от невероятните трудности, описани в книгата. Но в сила остават посланията по страниците й, че където и да се намира, човек трябва да се стреми към разбирателство с останалите люде. Да бъде честен и открит с тях и винаги да се ръководи от нравствената ценностна система на страната си. Заедно с труда, тя е гарант за просперитет в живота и мерило за неговата стойност, когато си отиваме от света. Читателят несъмнено остава задоволен от прочетеното в романа, чието мото е: „Бъди човек навсякъде и при всякакви обстоятелства!” Така, както нашият сънародник, българинът Илко Минев, чиято първа творба разгръщаме с интерес…